Човекът, който спаси Bugatti!

През далечната 1952-а един 20-годишен млад техник от Италия наблюдава с удивление как Bugatti трагично спира производството в Молсхайм, Франция. Почти четири десетилетия по-късно, на 59-годишна възраст, този техник, който все още е успешен предприемач, успява да укрепи основите, които впоследствие формират основата на днешната марка Bugatti. Този човек е Романо Артиоли и вече е на 90 години.

Романо Артиоли винаги играл интересна роля в автомобилната индустрия. Още от детството една книга със съвети за получаване на шофьорска книжка пленява въображението му толкова силно, че той я чете многократно, от корица до корица. Учи машинно инженерство и започва да ремонтира автомобили, преди в крайна сметка да създаде бизнес за внос и продажба на леки коли. До средата на 80-те години този бизнес става толкова успешен, че Романо успява, очевидно разполагайки с необходимия капитал, да започне дискусии с френското правителство за закупуване на марката Bugatti. През 1987 г. мечтата му става реалност.

Оставайки туптящото сърце на Bugatti дори и днес, Романо признава важността на Молсхайм като символичен дом на марката. Но той бързо осъзнава, че инженерите и дизайнерите, от които се нуждае, за да създаде нещо несравнимо, вече не се намират в този район. Прераждането трябва да бъде белязано от кола, която да остане вярна на духа на основателя на компанията: „Ако е сравнима, вече не е Bugatti“. Следователно Романо се нуждае от най-умните инженери, най-добрите технически умове, най-добрите платформи и най-визионерските дизайнери, много от които може да намери единствено в Модена, Италия.

В края на 80-те години най-модерният завод за производство на автомобили в света е построен с интензивно планиране на територия, обхващаща 240 000 квадратни метра, в близост до производствените площадки на Ferrari, Maserati, De Tomaso и Lamborghini. Базата включва административна сграда, дизайнерско студио, зона за разработване и тестване на двигатели, производствени халета, тестова писта, елегантно кафене и изложбено пространство.

Самите съоръжения са много впечатляващи, но Романо знае, че чувството за семейство и общност винаги е било решаващо за успеха на Bugatti. Така той създава сплотен екип от хора, воден от някои от най-великите инженери и дизайнери на своето поколение. Това е отбор, който той няма как да събере в Молсхайм, но въпреки това успява да възпроизведе огромното чувство на гордост и общност, които Еторе Бугати прави като "Le Patron" във Франция.

От брилянтните умове на Никола Матераци, Марчело Гандини, Джампаоло Бенедини и разбира се Романо Артиоли на бял свят се появява модела EB110 – най-добрият и най-бързият супер спортен автомобил в света на своето време. EB110 включва първото серийно произведено карбоново шаси, задвижване на четирите колела, четири турбокомпресора и 3.5-литров V12 двигател с пет клапана на цилиндър (560 к.с.). Това е нещо съвсем различно от всичко друго на пътя.

Представен на 110-ия рожден ден на Еторе Бугати, суперавтомобилът се явява нещо като моментално откровение. Всъщност дизайнът е толкова далновиден, че първоначално някои коментатори поставят под съмнение неговите пропорции, но EB110 трябва да получи признание както от света на дизайна, така и от цялата глобална автомобилна индустрия. И го получава!

Романо Артиоли обича марката Bugatti, но има нещо повече от това - той я разбира. Когато купи Bugatti, той знаеше, че просто създаването на кола, която копира останалата част от индустрията, всъщност не е в духа на основателя. Докато всички останали създаваха състезателни коли за пътя, неговата идея беше да продължи създаването на върховното GT. И да го направи с технологии, невиждани досега в "цивилен" автомобил, заедно с вечен и елегантен дизайн. Във всяко отношение беше истинско Bugatti.

В резултат на това новият EB110 веднага се харесва на ентусиастите, независимо от техния произход. Колата бързо се превръща в автомобилна икона. Един от най-големите фенове на EB110 по онова време е Михаел Шумахер, който си купува жълт EB110 SS през 1994 година.

Макар че е обявено за истинско футуристично автомобилно творение, създаването на чудото не може да се конкурира с последвалата тежка световна икономическа рецесия. Въпреки многобройните си почитатели и безспорното си величие, както много други неща по онова време, EB110 е ударен тежко от острата и болезнена криза. На 23 септември 1995 г. Романо обявява фалита на Bugatti.

Обаче чувството за семейство и общност, което Романо толкова внимателно интегрира в своята компания, никога не избледнява. По време на изследователската фаза за Centodieci , визуална почит към EB110, екипът на Bugatti разговаря с редица от създателите на оригинала, много от които си спомнят своите преживявания със сълзи на очи. Във "Fabbrica Blu" и до днес инструментите остават по работилниците, а календарите висят по стените; мисълта, че хората ще напуснат това място дори не им е хрумвала, толкова голяма е вярата им в компанията.

"Ние в Bugatti днес имаме за какво да благодарим на Романо. Той е толкова сърдечен човек с голяма страст към нашата марка. От неговата щедрост в съживяването на Bugatti през 80-те години и дефинирането на нова визия за марката, той постави основите за създаването на Veyron и характера на Bugatti днес.", казват от VW Group.

И сега, непреходното величие на EB110 може ясно да се види. По целия свят това е колекционерска кола и все още много желана, постоянно поставяща рекордни цени на най-престижните търгове в света. Например, на търг на Gooding & Company в Пебъл Бийч, EB110 Super Sport беше продаден за рекордните 3.16 милиона долара.