Румънското ARO на три пъти не проби в САЩ

В недалечното минало всъдеходите не бяха толкова популярни, особено в България. За страните от бившия социалистически лагер имаше тогава „еталон“ - съветската (руската) Lada Niva. Имаше обаче и алтернатива – румънската ARO, макар и марката на северните съседи да не беше толкова масова. Тези автомобили бяха в достатъчни количества за планинските райони на страните от организацията на бившите социалистически страни - СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), съществувал от 1949 г. до 1991 г.

Обозначението ARO означава „Auto Romania“, а компанията е основана през 1957 г. по инициатива на застаналия по-късно начело на държавата диктатор Николае Чаушеску. Вярвате или не, но румънският автомобилен производител опитва три пъти да навлезе на пазара в САЩ още по време на социализма. Защо не се получи?

До 1972 г. заводът произвежда лицензиран съветски ГАЗ 69. Първият автомобил със собствен дизайн, наречен ARO 24, се появява на пазара през 1972-а. Бързо се превръща във важен експортен артикул за Румъния. Според някои доклади до 1989 г. почти 90% от произведените автомобили са били изнесени. При това не само към пазарите на приятелски страни от Източния блок, но и към Запада. По време на най-голямата си слава автомобилите ARO се продават в повече от 55 страни по света. Но САЩ липсват от този списък и това действа като „червено на бик“ за румънците. И след като се „събуждат“ един ден, решават че ще се състезават в чужбина с Land Rover Defender.

Първият опит за внос и продажба на автомобили ARO в САЩ е направен през пролетта на 1989 г. За тази цел е създадена компанията Aro North America, разположена на остров Сако, Мейн. Именно тук са изпратени първите ARO 24 Hunters, иначе известни като 24-та серия, адаптирани за продажба в чужбина. Това са колите, използвани от представителите на румънския автомобилен производител на северноамериканския континент.

Периодичен доклад на Automotive News съобщава, че базовият румънски SUV струва $9699 с четири врати и $9299 с две. Колата има задвижване на четирите колела, а под предния капак - 2,3-литров четирицилиндров двигател на Ford. До 1990 г. румънците планират да продадат между 4200 и 6000 коли в Америка. Но така и не успяват да убедят американците в качествата на своите автомобили и не се получава нищо.

За втори път компанията се опитва да покори САЩ през 1998 г. Идеята е на някой си Джон Перес, американски бизнесмен от кубински произход. Той се обръща към около 200 американски търговци на автомобили с предложение дали ще се интересуват от продажба на румънски коли? Тези, които се съгласяват, трябва обаче да предплатят за машините 75 000 долара на компанията East European Imports, която по това време има правата да продава автомобили ARO в европейските страни. Предприемачите смятат, че това е твърде много и отказват да платят. Така вторият опит на румънците да навлязат на американския пазар се проваля, а Перес твърди, че е загубил 500 000 долара.

Третият опит е от септември 2003 г., когато приключва приватизацията на това предимно държавно предприятие. Румъния продава дял от 68,7% в ARO на бразилската компания Cross Lander, собственост на гореспоменатия Джон Перес, само за 180 000 долара. Перес все още има планове да навлезе на американския пазар и възнамерява да инвестира 2 милиона долара. Но не успява и това се оказва последният пирон в ковчега на румънския автомобилен производител. Компанията фалира през 2006 г.

Иначе дълго време нещата за ARO вървят чудесно. Същият модел 24-ти е много успешен. Автомобилът е произвеждан не само в Румъния, но и на други места - в Бразилия, Италия, Португалия, Испания. В зависимост от мястото всъдеходът се задвижва от различни видове двигатели. Това са дизели - румънски (първоначално предназначени за трактор), британски двигател Perkins, италиански VM Motori, както и агрегати на Peugeot и Toyota. Има и бензинови, като например 6-цилиндров Ford с глава Cosworth.

В края на 70-те и през следващите години румънците сглобяват модела ARO 10, по-малкия брат на 24-ти. На него са монтирани и вносни агрегати - от Daewoo, Volkswagen, Peugeot и Renault. „Десетката“ е купуван не само в страната, но и в много европейски страни, както и извън социалистическия лагер - в Италия, Франция, Германия, Испания, Гърция. Той също има и версия с десен волан, специално за износ в Обединеното кралство. Изненадващо, тя се нарича Duster. Оказва се, че името на познатия сега на всички SUV, се е появило много преди раждането на днешния кросоувър.

През цялата комунистическа ера Румъния се стремеше да изглежда външно като алтернатива на другите страни от Източния блок. Страната се опита да премине от предимно селско стопанство към инженерство и индустрия. Всъщност това бяха лични проекти на един човек - Николае Чаушеску.