Honda Accord на старо - струва ли си?

Седанът от седмо поколение, който се появи при родните дилъри през 2003 г., беше първият Accord , който се продава официално у нас. Солидната и бърза японска кола с четири врати още тогава беше много търсена, а днес, когато моделът е на вторичния пазар, нещата не са се променили много. Често българите дори предпочитат Honda Accord VII пред популярния Volkswagen Passat от същите години.
     
         

    
         
В същото време заради малките квоти, отпуснати от Honda за страната ни, мнозина трябваше да чакат автомобила си с месеци. Днес Accord VII може да се намери на вторичния пазар за доста приемлива сума. Но струва ли си да купувате такъв "японец" с пробег от 200 000 до 400 000 км? Разказваме ви какви проблеми могат да срещнат купувачите на такива коли.

Въпреки тънката и „деликатна“ боя, която е натрупала много драскотини през годините на експлоатация на автомобила, тялото няма сериозни проблеми с корозията. Независимо от това, когато проверявате автомобил, трябва да обърнете внимание на състоянието на метала на арките на задните колела, по вътрешните ръбове на предния капак, по рамката на предното стъкло и във вътрешността на "гнездото" на шибедаха (ако колата има такъв). При коли с люк проверете и състоянието на уплътненията му.
    
       

   
        
И двата бензинови четирицилиндрови двигателя от серията K, които се предлагат с този Accord , с навременна поддръжка и внимателно отношение, могат да издържат най-малко 350 000-400 000 км преди основен ремонт. За любителите на резки стартове и ускорения след 150 000 км веригата за синхронизация започва да се разтяга, тоест добре е да се провери. Също така по-форсираните в миналото коли могат да харчат и повечко масло.
       
        

   
     
Основните "рани" и за двата двигателя на Accord  - 155 конски сили 2.0 (K20A) и 190 конски сили 2.4 (K24A) - са идентични. Това е малък ресурс на изпускателния разпределителен вал (можете  да удължите живота му след 150 000 км, ако преминете към по-вискозно двигателно масло), маслени уплътнения на коляновия вал, които изпускат смазка, и течащи уплътнения на капака на клапаните.

Accord-ът често има и "сополива" тапа на разпределителния вал. До около 200 000 км може да се наложи смяна на износените уплътнения на стеблата на клапаните. Прекомерните вибрации, които се появяват при празен ход по време на работа на двигателя, са признак за смъртта на неговите тампони. Що се отнася до окачването, първо, като правило, повреди се забелязват в предната част и доста по-рядко отзад.
    
      

   
        
Скоростните кутии - и автоматичната, и механичната - са безпроблемни. При тях дефектни могат да се появят при пробег от над 300 000 км. Знайте само, че маслото при автоматиците е задължително да се сменя след 60 000, а при механичните трансмисии - след 130 000 км. Съединителят при тях издържа около 150 000 км.

За трудното превключване на скоростите при ръчните предавки след пробег от 200 000 км може да са виновни износени синхронизатори. Удари и придръпвания при превключване на "автоматика" могат да се появят след 150 000 км поради износване на соленоидите.

Окачването на Accord няма да е проблем, ако не е разбито умишлено от предишния собственик. Щангите и амортисьорите едва ли ще изискват смяна преди 150 000 км. Преди това ще трябва да актуализирате веднъж или два пъти втулките и стабилизиращите щанги, както и лагерите на колелата.
   
       

   
        
Спирачките на този модел имат минимум оплаквания. Просто сменете дискове и накладки навреме. Тяхното износване е силно зависимо от стила на шофиране. Това са основните болежки на модела, които, предвид възрастта му, съвсем не са много. И така: трябва ли да се забърквате с употребявана Honda Accord? Отговорът, ако търсите японски семеен седан със спортно усещане, определено е положителен.

Нашата препоръка е да изберете бензинов вариант с двулитров двигател и с автоматична скоростна кутия, като що се отнася до представянето единствените минуси на тази модификация са малко по-високият разход на гориво (среден около 10 на 100), както и по-мудното доускорение, което е следствие от концепцията за атмосферен двигател без турбокомпресор.