Защо Lamborghini Islero живя твърде малко

Има автомобили, които по някакъв специфичен начин оставят диря в автомобилостроенето, но не намират значимо място в историята. Един такъв е Lamborghini Islero, който „живя“ само две години (1968-1969) и от него са произведени едва 225 бройки.

Но ценителите не остават безразлични към Islero, защото цените на модела скочиха сериозно през последните години. Например през септември 2015 г. британската аукционна къща Bonhams продаде сребърно купе за 350 хиляди паунда. За сравнение, през 2010 г. същата кола бе купена на RM Auctions (сега RM Sotheby's) в Лондон за £106 400. Преди 4 години Hemmings, месечно списание, насочено към дилъри и колекционери на ретро, класически и екзотични спортни автомобили, предложи синьо Islero от 1968 г. за 329 995 долара. А порталът Classic Driver обяви светлосин автомобил от 1969 г. за 279 000 евро.
Каква е историята на Lamborghini Islero, заради която все още не е забравен?

За първи път купето Islero е показано на автомобилното изложение в Женева през март 1968 г., а специалистите отбелязват, че колата идва като допълнение на големия Espada 400 GT. Защо Islero? Името е дадено в чест на бик със същото име, който на 27 август 1947 г. по време на корида в Линарес ранява смъртоносно най-известния матадор в Испания по онова време - Мануел Лауреано Родригес Санчес, известен като Манолете. Той умира на следващия ден от раните си едва на 30-годишна възраст. През 2008 г. е създаден филм за Манолете.

Идеолозите на Lamborghini Islero се фокусират върху елегантността, за разлика от по-екстремната Lamborghini Miura, която е напрактика състезателен автомобил, облечен в „шосейни дрехи“. За да създадат елегантна кола, от Lamborghini се обръщат кам малката фирма за производство на каросерии Marazzi, чийто основател Марио Мараци някога е работил в Carrozzeria Touring.

Хората от Marazzi са запазили основния дизайн на 400 GT непроменен, но са дали възможност да се използват по-широки гуми и така да се подобри качеството на возене. Заостреният нос е с повдигащи се фарове, подобни на оригиналния прототип 350 GTV. Хромираната броня отзад е разположена над светлините. Islero не признава заоблени форми и благодарение на опънатия покрив има повече пространство вътре от своя предшественик.

Максимален комфорт е осигурен само на водача и пътника до него, докато на задните седалки мястото е недостатъчно. Шумоизолацията на купето е значително подобрена. По това време малко европейски коли имат стандартно климатизация, предимно премиум моделите. Интериорът е покрит с кожа, а прозорците са електрически. Дизайнът на Formenti се оказва изключително опростен, смятан от мнозина за „чист“.

Колата е снабдена с 4-литров Lamborghini 12 двигател с мощност 320 к.с. при 6500 об/мин. Максималната скорост е 248 км/ч. Задните колела се задвижват от напълно синхронизирана 5-степенна трансмисия. Междуосието е 2546 мм, има независимо окачване с носачи, спирални пружини и телескопични амортисьори, основата на дизайна е традиционна тръбна рамка. 15-инчовите джанти са фабрично оборудвани с 205 мм гуми. Резервоарът за гориво побира 80 л бензин. Дължината на автомобила е 4521 мм, ширината - 1727 мм, а височината - 1270 мм.

През 1969 г. е направена втора версия с фабричен индекс 400 GTS, което е фейслифт със стилистични промени, от който са произведени 100 бройки. От оригинала - 125.

Идеолозите на Lamborghini Islero не са искали да създават образ на „класически“ автомобил, като не са се стремели и към търсене на повече клиенти. Защото в противен случай колата ще се счита за твърде „класическа“ и следователно недостатъчно иновативна. Не трябва да се забравя, че по това време Lamborghini е истинска по-малка фабрика за автомобили, която почти непрекъснато се движи на ръба на фалита. И качеството на машините не е било толкова определящо в тези времена за Lamborghini.

Islero е наследен от модела Jarama, който се произвежда до 1976 г., но и досега си остава интересен за ценителите. Самият Феручо Ламборгини, основал през 1963 г. Automobili Ferruccio Lamborghini S.p.A, шофира Islero, както и брат му Едмондо. Колата е известна и с появата си във филмовия трилър на Роджър Мур през 1970 г. „Човекът, който преследваше себе си“ ( The Man Who Haunted Himself).