През XIX век бяха въглищата. През XX век световните дела се въртяха около петрола. През XXI век, по всичко личи, новият ключов фактор в геополитиката и икономиката ще са няколко пренебрегвани доскоро метала.
Войната в Украйна доведе до безпрецедентни цени на никела и дори принуди Лондонската борса за метали да спре търговията с него за цяла седмица
Преходът към по-чисти енергетика и транспорт ни най-малко няма да ни освободят от зависимости, напрежение и намеса на големите в делата на малките. Просто горещите точки на картата ще се променят и вече няма да са в Персийския залив, а в басейна на Конго и в Боливия. От друга страна, големият преход предлага и фантастични възможности за онези инвеститори, които правилно се ориентират накъде духа вятърът. Макар че вероятно си струва и да припомним думите на борсовата легенда Дан Дикър: "Петролът е жалка инвестиция, защото всъщност не е никаква инвестиция. Той е просто облог - и то облог с прикачена към него тиктакаща бомба".
В последните години популярността на електромобилите расте неудържимо, а с нея - и търсенето на "металите на прехода". Графиката е по данни на IEA
Преходът към нисковъглеродна икономика има безброй направления, но ключови за пазарите на суровини ще са две от тях: електромобилите, и решенията за съхранение на енергия. Насърчаването на възобновяемата енергетика от слънце и вятър е безсмислено, ако енергията не може да се складира, а към момента най-популярното решение в тази област е литиево-йонната батерия. И пак тя е в основата на голямата трансформация в транспорта, където двигателите с вътрешно горене постепенно отстъпват място на електрическото задвижване. Даже не толкова постепенно - по данни на Международната агенция по енергетика (IEA), продажбите на електрически автомобили са се увеличили над два пъти за последните две години и през 2021 достигат 6.6 милиона (от които 3.4 милиона се падат на Китай и 2.3 милиона - на Европейския съюз).
В по-далечна перспектива и двата сектора може да заложат на водорода - но дори и това не може да стане без основните метали на "зеления преход". Ето кои са те: литий, кобалт, никел, мед и така наречените "редки земни елементи".
Какви материали изискват отделните технологии на "зеления преход" - таблицата е по данни на Световната банка
Особено деликатни за бъдещия баланс на силите ще са по-редките от тях - онези, които се произвеждат не в милиони, а в стотици или хиляди тонове годишно. Такива според Дейвид Ейбрахам, автора на книгата The Elements of Power, са кобалтът и редките земни метали. "Свидетели сме на фундаментална промяна в нуждите ни от ресурси. В никоя друга точка в човешката история не сме използвали толкова много елементи в толкова много различни комбинации... Нашата изобретателност скоро ще изпревари запасите ни от суровини", пише Ейбрахам. А един доклад на Световната банка още през 2017 подчерта, че преходът към по-чиста икономика ще изисква несравнимо повече суровини и по-специално метали, отколкото бяха нужни в ерата на петрола.
Кои са металите на електрическата революция (ГАЛЕРИЯ):
Кобалтът, с атомен номер 27, е твърд, сиво-синкав метал, който обаче не се среща в чисто състояние. Най-често се добива като страничен продукт в мините за мед и никел. Някога кобалтовите съединения са били използвани като естествени сини оцветители. Днес кобалтът има множество употреби, включително и като основен компонент на катода в литиево-йонните батерии. Всъщност през 2020 цели 57% от добитите количества са отишли за производството на батерии. IEA прогнозира, че търсенето на кобалт ще се увеличи 20-25 пъти в близките две десетилетия. По данни на The United States Geological Survey доказаните световни запаси от метала са около 7.2 милиона тона, което при годишно производство от порядъка на 110,000 тона би стигнало за 65 години. Според анализаторите от CRU обаче ръстът при електромобилите ще повиши потреблението на кобалт до 314,000 тона годишно - а при такова темпо запасите ще се изчерпят след 23 години.