Човекът, който отрови целия свят. Два пъти

В историята на науката има три типа изобретатели. Великите, чиито творения са подобрили неимоверно живота ни, са известни на всички. Несравнимо повече са неудачниците - онези, чиито идеи са били нелепи, които не са имали късмет или просто са били твърде изпреварили времето си. Третата, и най-рядка група се състои от онези, чиито изобретения са успели да привлекат вниманието - и в резултат са направили живота неизразимо по-лош. Но дори и в този тесен клуб името на Томас Миджли-младши изпъква. Докато други могат да се похвалят с по едно катастрофално изобретение, на неговото име са записани две.       Томас Миджли - младши       През тази година се навършва точно век от въвеждането на първото - оловния бензин, отровил няколко поколения по цял свят. А също и 35 години от международния договор, който забрани второто му голямо изобретение - фреона, за да спаси озоновия слой на планетата. Като добавим към това факта, че накрая Миджли е буквално удушен от друга своя идея, вероятно смело можем да го наречем най-злощастния изобретател в историята.

СТОГОДИШНИНАТА ОТ ПОЯВАТА на оловния бензин е добро и съвсем актуално напомняне на какво са способни големите корпорации в името на печалбата. Още преди Миджли и партньорът му Чарлс Кетъринг да предложат своето решение за нежеланите детонации в бензиновите двигатели, големите петролни компании са знаели, че то е отровно. Знаел го е и самият Миджли - и даже е пътувал до Флорида, за да лекува себе си от първите поражения. Освен това той е разполагал с друго, по-ефективно, по-евтино и напълно безвредно решение. Но са го натикали под килима в името на корпоративните печалби.                      Веществото, добавяно над 80 години в автомобилното гориво, се нарича тетраетил олово - Pb(C2H5)4. Не е открито от Миджли - пръв го синтезира германски химик на име Карл Якоб Льових, още в средата на ХIX век. В началото на ХХ вече се знае колко е опасно: само 6 милилитра, около чаена лъжичка, е достатъчно да предизвика тежко оловно отравяне. Освен това тетраетил оловото се изпарява лесно и още по-лесно преминава в кръвоносната система и оттам - в мозъка. При често излагане предизвиква анемия, конвулсии, халюцинации, раздразнителност, треска, мускулни болки, увреждания на сърдечносъдовата система и мозъка, дори трайно понижаване на коефициента на интелигентност. Американският икономист Джесика Рейес от Amherst College го свързва с ръста на младежката престъпност в края на 80-те и началото на 90-те, както и с нейния спад десетилетие по-късно, когато оловният бензин бе забранен почти навсякъде по света. Това е доста спорна теория, разбира се. Но няма съмнение, че здравето на няколко поколения е сериозно разклатено от вдишването на оловните пари от продукта на Миджли. Ако сте родени преди 90-те години, и вие сте сред тях.             Ако някога сте спирали на такава бензиностанция, и вие сте сред милиардите жертви на Томас Миджли. Всъщност в България оловният бензин изчезна едва през 2004 година               ЕТО ТОВА Е НАЙ-КУРИОЗНОТО В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ. Създателите на оловния бензин знаят колко е опасен. Производителите знаят. Немалко медицински специалисти предупреждават още тогава за рисковете. А при старта на масовото производство в двата завода има над дузина смъртни случаи от отравяне. И въпреки това светът разчита на оловния бензин в продължение на три четвърти век. В Европа първата страна, която го забранява, е Австрия през 1989. В Съединените щати забраната е от 1996. В България през 1998 едно проучване показа, че над три четвърти от количествата по бензиностанциите все още съдържат тетраетил олово. Производството му спря чак през 2003, а окончателната забрана за продажбата му влезе в сила от 1 януари 2004. В някои държави, като Сърбия например, оловният бензин остана чак до 2010 година. А последната рафинерия, която произвеждаше автомобилно гориво с тетраетил олово, спря работа едва през 2020 в Алжир. През миналата година Световната здравна организация намери време между хаотичните си съвети за борба с Ковид-19 да оповести раздялата на човечеството с оловния бензин. Малко прибързано, защото той все още се използва при малките витлови самолети. Но количествата са несравнимо по-малки.            Томас Миджли в своята лаборатория. Подходът там по свидетелствата на Карл Бош е бил "всяка идея да се пробва на практика, веднага"           НО НЕКА СЕ ВЪРНЕМ КЪМ ЧОВЕКА в основата на този грандиозен гаф. Томас Миджли-младши е роден през 1889 в малко градче в Пенсилвания. Цялата рода са изобретатели и инженери: дядото по майчина линия създава най-масово използвания трион; бащата, Миджли-старши, разработва смеси и конструкции за автомобилни гуми. Повлиян от тях, Томас завършва университета Корнел. Колкото и да е парадоксално, човекът, който е носител на трите най-високи награди за химия в Америка, и ще завърши живота си като председател на Американското дружество на химиците, всъщност има диплома на машинен инженер. Eдва завършил, Миджли започва работа в могъщата тогава National Cash Register Company. Прекият му шеф Чарлз Кетъринг го харесва и го води със себе си, когато основава Dayton Engineering Laboratories Company - DELCO, един от първите производители на електрически стартери (дори и днес в България казваме на запалителната бобина "делко"). После компанията се влива в огромния океан на General Motors, а Мидлжи и Кетъринг се захващат да решат най-болезнения проблем на тогавашната автомобилна индустрия: този с ранната детонация. При много от тогавашните автомобили горивната смес се възпламенява твърде рано - именно това инженерите по двигателите наричат "детонация", а любителите - "чукане на мотора". Резултатът в крайна сметка е повреден автомобил. Обвиненията се струпват върху новото електрическо запалване на Delco. Но Миджли доказва, че грешат - причината е в качеството на горивото. За да отговорят на растящите нужди на пазара, а и за да повишат печалбата си, петролните компании започват да спестяват от процеса на рафиниране, и да продават бензин с по-ниско октаново число.            Реклама на оловен бензин от 30-те години: "Боже, татко, всички те изпреварват", казва момчето. Сипи от оловния, и ще излетиш        "Октановото число" всъщност измерва именно колко склонни към детонация са различните горива. По-високото число означава, че бензинът може да издържи по-високо налягане, преди да детонира. По-ниското число означава по-голяма вероятност моторът да започне да "чука".

Причината за проблема е установена - остава само той да се реши. Опитите да се намери вещество, което да повишава устойчивостта на бензина на детонация, днес звучат като от филм на ужасите. В лабораторията на Миджли не вярват много в теорията: подходът им е всяка идея, колкото и налудничава да е, първо да се изпробва на практика. Карл Бош, създателят на легендарната IG Farben, посещава лабораторията на GM и после разказва с ужас за видяното там: "Никога не бих могъл да принудя германските си колеги да работят по този начин".

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ НА МИДЖЛИ И КЕТЪРИНГ включват йод - от който двигателите буквално се разпадат; анилин - по-късно посочен като силен карциноген; селениев оксихлорид, който също е токсичен и освен това мирише неприятно; талиеви соли, независимо, че по онова време те широко се използват и като отрова за плъхове, и накрая диетил телурид, за който самият Миджли признава, че изпускал "сатанинска воня на чесън" (освен че е отровен и доста възпламеним). На този фон тетраетил оловото, макар и доказано токсично, се сторило на изобретателите отлично решение. Впрочем преди окончателно да заложат на него, Миджли и компания все пак откриват и безопасен вариант, който върши отлична работа срещу преждевременната детонация, изгаря чисто и е безвреден. Това е етанолът. През 1920 Миджли дори патентова идеята за смес от бензин и етанол - решението, което всъщност масово ползваме днес. Тази смес дори повишава мощността на двигателите. Има един-единствен недостатък, само че фатален: твърде евтина е. Всеки с достъп до обикновен казан за варене на ракия може да я произведе. Петролните компании се нуждаят от нещо по-малко достъпно, над което да имат монопол и което да увеличава печалбите им. А Кетъринг и Миджли се нуждаят от партньорството на петролните компании, за да потръгне бизнесът и да направят пари. Планът за етанола е прибран в шкафа. На дневен ред идва тетраетил оловото. Понеже токсичността на оловото е известна още от епохата на Древния Рим, решават да изпуснат думата от търговското наименование и наричат новия продукт Ethyl.              Днес като средство срещу ранната детонация използваме етанол - евтино и много ефективно решение. Миджли също стига до него - но после го замразява, защото то би подкопало печалбата на петролните компании         НЕЩАТА ДАЛЕЧ НЕ ПОТРЪГВАТ ГЛАДКО. Продажбите на оловния бензин започват през 1923, но още преди това има няколко случая на фатални отравяния в заводите на DuPont и Standard Oil, в които се произвежда той. Самият Миджли пише, че изпаренията в лабораторията му повлияли толкова зле, че се наложило временно да се премести на чист въздух във Флорида. През 1925 сведенията за токсичността са вече толкова много, че главният хирург на САЩ нарежда публично изслушване. Но здравните експерти, макар да предупреждават за опасностите, не успяват да предложат доказателства, нито дори единно мнение. Оловният бензин остава на пазара още шест десетилетия. Томас Миджли има активен принос: обаятелен човек с таланти на шоумен, той прави какво ли не, за да убеди света, че изобретението му не е опасно. На безброй публични демонстрации си плакне ръцете с тетраетил олово, и веднъж дори измива цялото си тяло с него. Усилието си заслужава: от всеки галон оловен бензин създателите му печелят по три цента. В първите години това носи 30-40 милиона долара годишно, изчислява Джейми Китман в една статия за Road&Track. Десетина години по-късно вече четири пети от продавания в Америка бензин е оловен - и печалбата стига 300 милиона долара годишно. Колосална сума по време, когато един нов автомобил струва около 800 долара. Разбира се, по това време Миджли и Кетъринг отдавна вече са остранени от ръководството на General Motors Chemical Company и заменени от опитни финансисти. Но реките от долари към тях не секват.           Хладилник с фреон от началото на 40-те. Дотогава като хладилни агенти се използвали отровни и избухливи съединения. Откритието на Миджли прави домашния хладилник безопасен. Ще минат десетилетия, преди да осъзнаем, че също така унищожава озоновия слой   

ОТ ВСИЧКО ТОВА ВЕРОЯТНО СИ ПРЕДСТАВЯТЕ Томас Миджли като безскрупулен търгаш, решен на всичко в името на печалбите. Но съвременниците му рисуват друга картина: на общителен и обаятелен човек с добро чувство за хумор. По време на Голямата депресия поръчва да издълбаят сложна система от укрепени тунели под имението му в град Уъртингтън. Никога не ги е ползвал - просто осигурявал на местните хора добре платена работа във време, когато всички други масово уволнявали. Всъщност, колкото и странно да звучи, второто катастрофално изобретение на Миджли също доказва, че той не е бил незаинтересован от благото на хората. Става дума за злополучния фреон, основния виновник за дупката в озоновия слой през 80-те.                       През 20-те години хладилниците стават все по-популярни - но не и безопасни. Като хладилни агенти най-често се използват газове като амоняк, серен диоксид, хлорометан. Те са или силно възпламеними, или отровни, или и двете. Смъртните случаи след повреди не са рядкост. Миджли и колегата му Албърт Хени се заемат да намерят безопасен заместител. Насочват се към съединения с флуор и въглерод (флуоровъглеродната е възможно най-силната химична връзка). Тези съединения са едновременно много летливи - ключово, за да действат като охлаждащи агенти, и химически инертни, за да не действат токсично. Накрая успяват да получат тъкмо такова вещество: дихлородифлуорометан, или, както е търговското име, Freon. И тук големият шоумен влиза в действие: Миджли устройства демонстрации, на които вдиша от газа и после го издиша към запалена свещ - един вид, нито е отровен, нито е възпламеним.

ТОЗИ ПЪТ ТОВА Е ЧИСТАТА ИСТИНА. Откритието на Миджли отваря пътя към създаването на много други подобни съединения - хлорофлуоровъглероди. Използвани навсякъде от климатиците до аерозолните дезодоранти, те действително не са опасни за здравето - поне пряко. Но молекулите им са толкова устойчиви, че достигат до високите слоеве на атмосферата, където под въздействие на ултравиолетовата радиация се разпадат. Хлорната им съставка се свързва с озона в озоновия слой - онази тъничка обвивка, която опазва планетата от най-опасните лъчи на Слънцето. През 80-те години проблемът придоби толкова плашещи размери, че доведе до първия глобален екологичен договор - Протокола от Монреал от 1987. Забраната на повечето CFC съединения постепенно даде резултат и днес озоновият слой е възстановен. Но остава друг ефект от тези вещества: те са много мощни парникови агенти. Дори и днес близо 15% от създавания от човека парников ефект се пада на тях.                     Самият Томас Миджли не доживява да научи злощастната съдба на двете си големи открития. През 1940 той е парализиран от кръста надолу - по собственото мнение заради прекаран полиомиелит, макар че мнозина вярват, че дългогодишното му излагане на отрови има ефект. Миджли си остава изобретател до края: създава оригинална система от въжета и противотежести, която му позволява да става сам от леглото. На 2 ноември 1944 нещо се обърква, въжетата се усукват и най-злощастният изобретател в историята е удушен от последното си творение. За него историкът Джон Р. Макнийл казваше, че е имал "по-голямо въздействие върху атмосферата от всеки друг единичен организъм, живял някога на планетата".

*Оригиналът на статията е публикуван в списание Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 3, 2022