Пълна промяна: тестваме новата Kia Sportage

Всеки студент в УНСС ще ви каже, че ако в икономиката нещо работи, не го пипаш. Никой обаче не се е сетил да го каже на корейците от Kia, които изобщо не са се поколебали да вземат най-важния си и най-доходен модел, и да го изменят до неузнаваемост. Днес тестваме новото поколение на Kia Sportage.           Дори и съвременен български политик ще завиди на тази кола за броя претърпени трансформации. В началото на 90-те Sportage бе просто поредният наивен опит от Южна Корея, ползващ платформата на стар ван Mazda, и два пъти отзоваван от пазара заради склонността на задните колела да се откачат в движение. Второто поколение вдигна осезаемо качеството. Третото добави привлекателен дизайн. После четвъртото скъса напълно с този дизайн и въведе нов облик, като пътьом стана най-продаваната кола на Kia в Европа. А и в България. Сега петото поколение повтаря същия трик, но в по-голям мащаб.                То не само радикално сменя дизайна, но и е изцяло нова стъпка в технологично отношение. Построено е върху новата модулна платформа N3, на която са също Sorento и актуалните Hyundai Tucson и Santa Fe. Двигателите й са коренно различни, както и системите за сигурност. И все пак първото, което ще ви се набие на очи, е тежката пластична операция на лицето й.              Естетиката, разбира се, е нещо субективно, и оставям на вас да решите дали тази кола е красива, или не. Но тя е нещо много по-важно от това: тя е интересна. В наши дни, когато в този сегмент почти всички са дотолкова еднакви, че се налага да се доближите и да видите емблемата, за да знаете за какво става дума, тази кола изпъква.

Заслугата е най-вече на необикновено голямата предна решетка, обрамчена от тези доста странни на вид фарове. Двете ивици с форма на бумеранг са всъщност дневните светлини, а в сгъвката им са прибрани светодиодните фарове, които във високите нива на оборудване са матрични. Отнема време, докато окото свикне с това решение. Но след това изведнъж започна да ни харесва.              В профил Sportage изглежда по-традиционно. Хлътналата долна част на вратите и повишаващата се линия на прозорците създават доста атлетичен профил. В дизайна има и някои леко учудващи неща, като Z-образната линия на С-колоната, при която двете лайсни очевидно не пасват. Но всъщност проблемът не е в Kia. Проблемът е в мястото, където живеем.

Европейците явно не сме вече първа категория хора, защото Sportage, който получаваме тук, е с цели 13 сантиметра по-къс от онзи, който получават в Америка. При щатската версия има един допълнителен прозорец отзад и линията върви плавно. Но в европейската на дизайнерите се е наложило да замаскират някак принудителната ампутация.             Ако оставим шегата настрана, от Kia настояват, че този размер е идеалният за европейските пътища. Новият Sportage всъщност е с 3 сантиметра по-дълъг от стария, и дава още повече място на пътниците отзад. Багажникът е пораснал до 591 литра, поне за нехибридните варианти.

Втората специфика на европейския Sportage се отнася до задвижването - изцяло променено, за да пасне и на най-строгите еконорми на Брюксел. В гамата вече има хибрид с 230 конски сили, и плъг-ин хибрид с 265. Това е и най-мощният модел в гамата. Отделно от това познатите бензинови и дизелови агрегати са основно преработени и съчетани с така наречената мека хибридна система. Ние тестваме тъкмо такъв автомобил, с 1.6-литров бензинов мотор и  електрически стартер-генератор, развиващ 180 конски сили.                 Нямаме забележки към динамиката, особено когато електромоторът подпомага резките стартове. Воланът е достатъчно директен и внушава увереност. Освен това Sportage има нова система за електронен контрол на окачването, която непрекъснато го пренастройва, за да осигури едновременно комфорт и стабилност.

Базовата версия е с предно предаване, но тук имаме доста напредничава система за задвижване на четирите колела. Седемстепенният автоматик с двоен съединител си е собствена разработка на корейците и се справя доста прилично. От Kia са постигнали 6.9 литра на сто километра среден разход в новия тестов цикъл WLTP. При нас резултатът бе малко над 8 на сто, но и никак не сме се старали да сме икономични.                Голяма крачка нагоре е и интериорът, който смело е заемал решения от по-големия и по-скъп Sorento. Материалите са меки и с видимо добро качество. Високите версии са със същия огромен извит екран, който се поделя по равно между дигиталните прибори и мултимедията. Качеството на графиките е завидно, а и ни харесаха някои леко носталгични решения, като изобразяването на радио честотите като стари лампови приемници. Тук са и познатите ни от Sorento  записани успокояващи звуци - океански вълни, джунгла, оживено кафене, пращяща камина, изобщо за всеки вкус по нещо.              Някои от другите новости са по-практични, естествено. При подаден мигач камерата в огледалото автоматично прожектира на таблото какво вижда назад - доста полезно и при включване в магистрала, и при успоредно паркиране.

Електронните асистенти включват активен круиз контрол, който сам може да си следва лентата, система за засичане на пешеходци и аварийно спиране, и даже помощник, който може да паркира колата, след като сте излезли от нея. Мултимедията се свързва едновременно с два телефона. Ако се абонирате за пакета Kia Connect, ще получавате пътна информация в реално време и даже дистанционна диагностика на автомобила при нужда.

      Накрая идва време и за заключителния тест, който най-вероятно е напълно безсмислен, защото за последните 5-6 години сме видели Sportage да гази в калта един-единствен път - и това беше в нашия собствен тест на предното поколение. И все пак сме длъжни да видим дали тази кола все още става за нещо и извън асфалта.                 Простичкият отговор е: става. Изобщо всичко с новия Sportage изглежда наред. Остава само един деликатен въпрос: за цената. В последните години новите коли поскъпнаха дори повече от краставиците. Тази тенденция не е простила и на корейския кросоувър. Но, в сравнение с някои конкуренти, промяната е умерена. Базовият бензинов Sportage със 150 конски сили започва от около 50 000 лева.                       Но това е в особения смисъл, който Kia влага в термина "базов". Дори най-евтината кола в гамата има алуминиеви джанти, електрически стъкла и огледала, декоративни прагове, рейки на покрива, кожен волан, подлакътник, двоен климатроник, гласови команди, парктроник отзад и отпред, камера за заден ход, подгряване на предните седалки и на волана.                  Второто ниво на оборудване добавя 12-инчовата мултимедия, адаптивен круиз контрол и тези хитри USB портове в облегалките. Върховият GT Line модел е със спортен волан и педали, по-големи джанти, аудио от Harman-Kardon и още доста глезотии. С такова оборудване тестовият ни автомобил със 180 конски сили струва около 80 000 лева. Най-скъпата плъг-ин хибридна версия е малко над 95 хиляди. Това е страшно много като за Sportage, и в същото време по-малко от повечето конкуренти. А и, както знаете, добрата пластична хирургия никога не е била евтина.       Още снимки от теста на Sportage вижте в ГАЛЕРИЯТА: