Защо заварките на танковете от Втората световна война не ръждясват

По-голямата част от военната техника от Втората световна война е унищожена днес. Малко количество танкове обаче са останали на открито като паметници или като музейни експонати в павилиони. Гледайки бойните машини, които стоят под дъжда, снега и палещото слънце от десетилетия, в ума се прокрадва един справедлив въпрос: защо не ръждясват?

Всичко идва от редовно боядисване ли, или има нещо друго Разбира се, боята играе роля в защитата на танка от ръжда. Въпреки това трябва да знаете, че бронираната стомана е вид неръждаема стомана. Бронираните стомани от Втората световна война принадлежат към класа на високолегираните материали (високолегираната стомана е материал със съдържание на легиращи добавки над 10%). Интересното е, че рецептата за бронирана стомана във всички страни винаги е била класифицирана като "строго секретна".

Процентът на обикновеното желязо в този вид стомана не надвишава 86%. Останалите 14% са различни легиращи добавки, които повишават устойчивостта на материала към агресивни среди. Добавени към стоманата в танковете са: волфрам, хром, манган, мед, ванадий, молибден, силиций, никел, въглерод и някои други химични елементи. Не всички от тях повишават устойчивостта на корозия. 

Някои материали увеличават твърдостта, други увеличават пластичността и увеличават втвърдяването на материала. Комбинацията от легиращи елементи и специфични методи на обработка придават на бронираната стомана не само високи антикорозионни свойства, но също така повишават устойчивостта на материала към физическо натоварване и намаляват чувствителността към термично натоварване.

В същото време всеки, който се интересува от заваряване, разбира, че заварката е потенциално уязвимо място за корозия. Ръждата на заварката води до тежки последици за цялата конструкция. За да се предпазят шевовете между неръждаемите бронирани плочи от корозия, всички страни, произвеждащи танкове по времето на Войната, използват специални заваръчни електроди - аустенитни и феритни. 

Основната характеристика на такива електроди е, че тяхната тел има много високо съдържание на легиращи елементи. Най-често телта съдържа 3% молибден, 19-22% никел и 24-27% хром. Такива електроди струват много по-скъпо в сравнение с всички други подобни заваръчни съоръжения.

В Съветския съюз най-новите (по онова време) универсални електроди за заваряване на конструкции от високолегирана стомана се наричат UONI и именно те са използвани за заваряване на бронята на танка. Те са разработени в Украинския институт по електрозаваряване, основан през 1934 г. Същият институт е разработил и метод за "автоматично заваряване" с помощта на силициево-манганова легираща тел.

Между другото, до голяма степен благодарение на научните изследвания на специалисти съветските танкове не само не ръждясват, но и се произвеждат много по-бързо. Любопитен факт е, че от 400 електрода, използвани за заваряване на един танк Т-34, само 55 са "обикновени", останалите са UONI електроди.