Когато стане въпрос за суперседани, най-често се сещаме за бронирани президентски лимузини, Rolls-Royce Phantom или евентуално Bentley Mulsanne. Истината обаче е, че пред седана, с който сега ще се запознаете, всички те изглеждат като детски играчки. Представяме ви МАЗ-541 – съветския мегаседан, разработен по поръчка на авиолиниите Аерофлот.
Бруталната машина на практика представлява влекач на пътнически самолети, който започва своя живот през 1956 г. в Минск – днешен Беларус. По това време се появила нуждата от машина, която да обслужва новото поколение съветски лайнери - Ту-104, Ту-114 и Ил-18. Тези самолети не само били значително по-големи от своите предшественици, но съвсем логично – били и много по-тежки. Нужен бил влекач, който е способен да дърпа на буксир обект с маса 85 тона, колкото тежал един празен Ту-114. Преди създаването на МАЗ-541, типично по руски, за целта се използвали военни влекачи, свикнали да дърпат ракетни установки. Те обаче били много високи, което пораждало постоянен риск от сблъсък със самолета, а и не били особено практични и удобни за работа в специфичните летищни условия.
По поръчка на Аерофлот
И тогава Аерофлот поръчали на Минския автомобилен завод – МАЗ – да създаде широка и ниска машина, която може да се побере под носа на самолета, без да има опасност от контакт. Тя трябвало да има задвижване на четирите колела и възможност за отключване на предния диференциал. Освен всички свои особености, купето било триобемно и имало четири врати, а
отпред имало два волана и всяка система в автомобила била дублирана, за да улесни оператора, който можел да седне както отляво, така и отдясно.
.jpg "Историята на руския мегаседан, който тегли самолети")
Двигателят е от танк
МАЗ-541 не бил кой знае колко голям, но за сметка на това тежал колкото целия СССР. Стрелката на кантара заковавала на 28 тона, което до голяма степен се дължало на двигателя – добрият стар 12-цилиндров В-2, който се използвал и от добре известния танк Т-34. Агрегатът има работен обем от 38.8 литра и генерира мощност от 500 к.с. Както вече стана ясно, той задвижвал и четирите колела, а за целта му помагала 5-скоростна механична скоростна кутия. Необичайното тук е, че 3 от предавките били за движение напред, а 2 от тях - за заден ход.
Максималната скорост достигала 30 км/ч, а
средният разход бил умопомрачаващите 120 литра на 100 км.
.jpg "Историята на руския мегаседан, който тегли самолети")
Гуми от самосвал
Влекачът имал и още една особеност – той използвал различен размер колела отпред и отзад. Отзад руснаците монтирали колелата от кариерния самосвал МАЗ-525, а за отпред взели гумите на военния тежкотоварен камион ЯАЗ-214. Инженерите се спрели на това решение, тъй като основната част от товара падала върху задната ос, която имала нужда от допълнително сцепление.
В края на 50-те и началото на 60-те СССР всячески се опитва да демонстрира на останалата част от света своя статут на свръхдържава. Огромна роля за това изиграва и МАЗ-541, който е едно от първите инженерни постижения, които чужденците виждали, кацайки на „Шереметиево“. Заедно с огромните руски лайнери, разбира се.
Въпреки изцяло уталитарната си насоченост, МАЗ-541 имал доста атрактивен дизайн с четири фара, хромирана решетка, а в някои случаи и двуцветен екстериор. Разбира се, трудно е да се нарече красив, но безспорно може да бъде определен за най-красивия самолетен влекач по това време.
.jpg "Историята на руския мегаседан, който тегли самолети")
Къс живот
За съжаление кариерата на мегаседана на МАЗ не била дълга и продължила малко повече от десетилетие. С появата на новите самолети Ту-154 и особено Ил-62, се появила нуждата от още по-мощни влекачи. През 1970 г. могъщият влекач бил пенсиониран – от него били произведени само три бройки, макар че от Аерофлот поръчали на МАЗ цели 12. Съдбата на трите машини е неизвестна, но най-вероятно те са били разглобени.
Още по темата:
-
От бронирания модел на Сталин до първия автомобил с автоматична трансмисия
-
От танковете на Сталин до състезателните драгстери, тази последна рожба на Хенри Форд успява навсякъде
-
От надуваеми валяци до гигантска амфибия - съветските инженери доказват, че през Студената война правила няма
2
