Странната съдба на най-големия бензинов V8 в историята

В днешните времена на екологични ограничения и т. нар. downsizing дори 1.5  литра работен обем вече минават за голям бензинов двигател. Но ще са нужни цели 12 такива мотори, за да постигнат кубатурата на най-големия V8 за всички времена. Нека ви разкажем историята на легендарния Ford GAA.

В НАВЕРЕЧИЕТО НА Втората световна война Хенри Форд усеща, че ще се отвори пазар за леки и мощни авиационни двигатели. Първоначалната му идея е да произвежда по лиценз прочутия Merlin на Rolls-Royce. Но Хенри е пословично неотстъпчив и след поредица спорове начинанието се проваля. Вместо това Форд нарежда на инженерите си да разработят 27-литров V12, който да победи този на англичаните.

Хенри Форд с внука си Хенри Форд II малко преди смъртта си през 147. Двигателят GAA е един от последните проекти, надзиравани лично от великия изобретател

НАМЕРЕНИЕТО НА ФОРД Е да се пребори за поръчките на военновъздушните сили, доминирани дотогава от също 27-литровия Merlin и от поостарелия V12 на американския конкурент Allison.
Създаденият от Ford двигател е много новаторски за онова време - изцяло алуминиев, с 60 градуса ъгъл между цилиндрите, с 4 разпределителни вала и 48 клапана, и с доста по-висока мощност от конкурентите - 1800 конски сили. За неприятно учудване на Хенри Форд обаче тъкмо заради това моторът му е отхвърлен от командването и вместо това е предпочетен старият Allison - той е познат добре на механиците, лесен за поправяне и части за него се намират навсякъде.

Танкът Sherman M4 е една от най-важните бойни машини на Съюзниците през Втората световна. Чрез програмата на Рузвелт Lend-Lease много от тези машини са предоставени и на СССР и са използвани на Източния фронт

НЕОЧАКВАНОТО СПАСЕНИЕ за разработката на Ford идва от бронетанковите войски, които се нуждаят от мотор за своята нова машина Sherman. Старият Хенри просто маха 4 от цилиндрите и предлага остатъка: 18-литров V8. Така се ражда Ford GAA, най-големият бензинов "осмак" в историята.
За времето си това е наистина забележително инженерно постижение: с двоен горно разположен вал, с по два входящи и два изходящи клапана на цилиндър, и с 89-килограмов маховик. Максималната мощност е 500 конски сили (при 2600 оборота в минута), а максималният въртящ момент - доста по-важно за един танк - достига чудовищните 1400 Нютонметра. За да е надежден във военнополеви условия, в мотора няма ремъци и вериги - навсякъде са заменени със зъбчата предавка.

Танковият двигател, монтиран в Mustang от 1969. Заради огромния резерв от мощност GAA е използван масово в състезанията за скорост с драгстери

В ТОЗИ СИ ВИД двигателят започва да се монтира в M4 Sherman - най-използвания средноразмерен танк от Съюзниците през Втората световна война. Хиляди бройки от него са предоставени на британците и СССР по прословутата програма "Заем-наем" (Land-Lease) на Рузвелт, така че моторът на Хенри Форд се е сражавал и на Източния фронт (въпреки че основната част от "съветските" М4 e с дизелови двигатели от GM). Голяма част от заслугата за успеха на танка е именно на двигателя - той се оказва надежден и сравнително евтин за производство.
M4 е снет от въоръжение в САЩ през 1957, но в други части на света оцелява чак до 80-те. Използван е в Корейската и Виетнамската война, в Кубинската революция, в Гръцката гражданска война и къде ли не още.

ЗА ДА СЕ ГАРАНТИРА надеждността обаче, мощността на двигателя е изкуствено ограничена в армейските версии. След войната ентусиасти започват да разбират, че могат да извлекат много повече от GAA, стига да подменят буталата, които издържат до не повече от 1200 конски сили. С подменени бутала моторът на Ford успя да развие до 5000 конски сили и за известно време постига такава доминация в скоростните състезания с драгстери, че скоро е забранен.

Вижте как пали стар GAA от танк Sherman: