От смартфони до маратонки - до голяма степен очакваме, че това, което можем да купим от едната страна на Атлантическия океан, да бъде същото като това, което се предлага от другата страна. При автомобилите това също често е така. Като оставим настрана малки детайли, Porsche Cayman в Европа е идентично със същия модел, предлаган в Щатите. Същото важи и за хита на пазара Tesla Model 3, както и за още много автомобили, предлагани на двата континента.
Има обаче и изключение, които не са никак малко. Войната за власт, която бушува повече от пет десетилетия, често води до промени в законодателството. Те принудиха властите на единия пазар за „кастрират“, като пример за това е случилото се в началото на 70-те години. Тогава производителите от Детройт се принудиха да намалят степента на компресия, за да може тя да отговаря на безоловното гориво. Това стана през 1971 г., а през 1975 г. американските производители започнаха да поставят катализаторите на своите модели. И съответно тяхната мощност спадна. В Европа тези неща не се случиха чак до 1992 г. и почти всеки автомобил, произвеждан на континента, беше по-мощен от американския си аналог.
Войната за мощност - Европа срещу САЩ (ГАЛЕРИЯ):
Honda никога не са имали против да предлагат по-големи двигатели в колите за американския пазар. Моделът S2000 от 2004 г. се отказа от 2,0-литровия F20C, който се предлагаше в Европа, като го замени с 2,2-литров F22C. Мощността му от 237 к.с. обаче си остана непроменена и тя остана идентична с тази за Европа. В същото време обаче американската Honda CR-V от същия период беше по-силна от европейската, която разчиташе на редови 2,0-литров мотор K20 със 148 к.с. Зад океана кросоувърът получи 2,4-литров K24 със 160 к.с.