Тайните автомобили на социализма - I част

За всички, освен за по-младото поколение, те са познати до болка. Автомобилите на социалистическия лагер не се отличаваха нито с кой знае какво разнообразие, нито с особена динамика в развитието - някои модели оставаха в производство не 6-7 години, както бе на Запад, а по 10, 20, 30 години. Някои, като УАЗ 469, всъщност се правят и до ден-днешен, гонейки вече половинвековен юбилей.
  
  

Юлиуш Кубански и неговата Tatra JK2500 - автомобил, от който не би се срамувал и най-реномираният западен производител през 50-те
  
  
Ако погледнем назад към колите на Източния лагер, лесно можем да допуснем, че работещите в социалистическата автомобилна индустрия са били бездарни лентяи, на които им е стигало да копират със закъснение западната техника и после да я произвеждат с десетилетия. Но истината не е точно такава. Архивите на автомобилните компании и институти от СССР, ГДР, Полша, Чехословакия - и даже от България - са пълни с интересни, оригинални модели. Проблемът е само, че те си остават прототипи или съвсем ограничени серии, без да стигнат до масовото производство.
  
   

Полският FSO Ogar - роден с амбициозната цел да пробие на американския пазар, но в крайна сметка останал само музеен експонат
  
  
Едната основна причина е икономическа: недостиг на средства. Другата е свързана със самия характер на системата, в която да предложиш нещо ново и оригинално бе най-сигурният начин да си навлечеш неприятности.
Така или иначе, нека хвърлим поглед назад към автомобилите на социализма, които така и не получихме.
   
     
Непознатите коли на социализма - I част (ГАЛЕРИЯ):

6 от 20 | Непознатите коли на социализма - I част

FSO Warszawa Ghia, 1957
Избрано е реномираното италианско ателие Ghia, на което е платен хонорар от 62 000 долара - солена сума за онази епоха. В замяна дизайнерът на Ghia Серджо Сарторели създава този доста атрактивен за епохата проект. Шефовете на FSO го харесват, подписват чека на Ghia - и после прибират чертежите и макетите в хранилището, за да не ги извадят никога повече. Не е ясно какво ги е смутило - високите производствени разходи или нещо друго. Но Полша ще продължи да произвежда старата Warszawa още цели 16 години, чак до 1973. А елегантният прототип на Сарторели е унищожен през 70-те, за да не заема излишно място.

Втора част четете тук.