Opel Insignia втора ръка - заслужава ли си?

Това трябваше да е революция: кола, която да скъса с четвърт век компромисни модели на Opel в ерата GM и да създаде изцяло нова репутация за марката. Тогавашният шеф на компанията Карл-Петер Фьорстер до такава степен искаше да зачеркне миналото, че настоя да се пенсионира Vectra и новият модел да носи и изцяло ново име. Така се роди Insignia, дебютирала на Британския автосалон през 2008 година.
  
  

Първото поколение на Insignia, с код G09, се произвеждаше между 2008 и 2017 в Рюселсхайм, Германия
  
   
В началото нещата изглеждаха обещаващо. Insignia не само изглеждаше радикално различно от всички други модели на Opel (заслуга на дизайнера Марк Адамс), но и впечатли журналистите с необичайно високото за марката качество на изпълнението. Insignia бе обявена за Европейска кола на годината за 2009 и спечели дори признанието на мнителните експерти на DEKRA като автомобила с най-малко недостатъци в своя клас.
 
  

Старомодният и претрупан интериор не съответства на отличния екстериорен дизайн. Нещата в това отношение се пооправиха след фейслифта през 2013
  
  
Но въпреки всичко Insignia не се оказа онзи спасител и повратен момент за Opel, какъвто го виждаше Форстер. Продажбите на първото поколение (2008-2017) са прилични, но в никакъв случай революционни. Вината обаче не е на автомобила. Просто Insignia нямаше късмет с избора на момента. Пазарният й дебют съвпадна с финансовата криза през 2009 и рекордното свиване на европейския пазар. В Русия, един от основните целеви пазари, нещата тръгнаха прилично, но рязко спряха с началото на американските санкции срещу Путин - Opel, тогава още под шапката на GM, бе принуден да ги спази и изцяло се оттегли от руска територия.

И накрая Insignia стана жертва на модата: тъкмо когато моделът излезе на пазара, започна колосалният завой във вкусовете по посока на кросоувърите. D-сегментът, дотогава най-престижният за масовите производители, мина в трета глуха. Затова спасителят на Opel, измъкнал компанията от финансовото блато, всъщност се оказа не Insignia, а скромният и разработен в Корея Mokka.
  
  

Шефът по дизайна на Opel Марк Адамс създаде и първото, и второто поколение на модела (на снимката). Специалното интервю на Марк за Automedia.bg можете да видите тук

Парадоксално, но тъкмо тези фактори, които възпряха новата Insignia, днес я правят толкова интересна опция като употребявана. Понеже не е кросоувър, няма да доплащате такса "мода" за нея. Намаляващото търсене на бизнес седани означава атрактивни цени на вторичния пазар. А огромните надежди, които Opel вложи навремето в този модел, означават старание и внимание към детайла над обичайното ниво за компанията - също добра новина за вторите и третите собственици.

Opel Insignia G09 на старо - какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):

13 от 16 | Opel Insignia втора ръка - какво трябва да знаете

Бензиновите двигатели
Insignia се предлагаше с доста голям избор от двигатели. При бензините те се простираха от 1.6 VVT със 115 коня до споменатия 2.8-литров V6 от Holden.
Най-популярните бензинови агрегати са именно 1.6 и 1.8 Еcotec (A16XER и A18XER). И двата са изцяло германска разработка и са добре замислени, но недотам добре изпълнени в някои отношения. Проблеми създават термостатът, топлообменникът, фазорегулаторите. Но като цяло при добра поддръжка тези агрегати могат да прослужат дълго.
Среща се също A16LET - пак 1.6-литров, но с добавено турбо, от което надеждността страда. Много е чувствителен към качеството на горивото.
Над него е двулитровият A20NHT с туин-скрол турбо и 220 коня. Той е доста надежден, но пък и при повреда разходите за ремонт са чувствително по-високи.
Разположеният на върха на гамата австралийски A28NET/A28NER е добър мотор от старата школа, почти без слаби места.