BMW E90 втора ръка: струва ли си?

В една вече позабравена комедия героят-готвач казваше така: "Трите тайни на френската кухня ли? Масло, масло и масло". По една случайност това са и трите тайни за благополучното ползване на един от най-популярните употребявани автомобили на българския пазар: BMW Серия 3. И по-точно поколението между 2004 и 2013 година, означавано като Е90 (и също Е91 за комби версията, Е92 за купето и Е93 за кабриолета).
 
  

 
 
Като казваме "най-популярните", изобщо не преувеличаваме: според статистиката на МВР само за първите 11 месеца на 2020 у нас са регистрирани 4466 "тройки" - което ги прави петият най-търсен от българите модел (след VW Golf и Passat, Mercedes C-class и Audi A4). А от тези 4466 автомобила едва 116 са на възраст под 6 месеца. Огромната част - над половината - се пада именно на генерацията Е90.
 
  

  
  
BMW прави леки автомобили вече 93 години и за този период никога не се е славела с особената надеждност на машините си. Почитателите на марката добре го знаят: те са я избрали не заради необикновената издръжливост, а заради удоволствието и динамиката. Е90 не прави изключение: това е един от най-забавните автомобили от своето поколение. За щастие не е и от най-чупливите: в класации като тези на TUV обикновено е някъде към средата. Рисковете обаче нарастват при определени модификации и в зависимост от поддръжката. Затова нека видим какво могат да очакват новите собственици от подобна кола и за какво да внимават при избора.

BMW Серия 3 Е90: какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):

14 от 17 | BMW Серия 3 Е90 - плюсове и проблеми

Скоростните кутии
Механичната шестстепенна кутия на BMW, вграждана в Е90, е на практика безпроблемна и надживява автомобила. Освен с нея, моделът се предлага и с два хидротрансформаторни автоматика - и двата доста надеждни.
Първият е американски, производство на GM, и се среща само при 320i. Единственият проблем при него е едно пластмасово палче в клапана на хидроблока, което може да се счупи при голям пробег и в студено време. Но клапанът се подменя сравнително лесно.
Вторият е добре познатият ни автомат на ZF, съчетаван с по-мощните мотори. Ресурсът му спокойно надхвърля четвърт милион километра, стига да не се претоварва с резки стартове по светофарите и други "майсторски" изпълнения.
И двата автомата обаче изискват смяна на трансмисионно масло на около 60 000 км.