BMW E90 втора ръка: струва ли си?

В една вече позабравена комедия героят-готвач казваше така: "Трите тайни на френската кухня ли? Масло, масло и масло". По една случайност това са и трите тайни за благополучното ползване на един от най-популярните употребявани автомобили на българския пазар: BMW Серия 3. И по-точно поколението между 2004 и 2013 година, означавано като Е90 (и също Е91 за комби версията, Е92 за купето и Е93 за кабриолета).
 
  

 
 
Като казваме "най-популярните", изобщо не преувеличаваме: според статистиката на МВР само за първите 11 месеца на 2020 у нас са регистрирани 4466 "тройки" - което ги прави петият най-търсен от българите модел (след VW Golf и Passat, Mercedes C-class и Audi A4). А от тези 4466 автомобила едва 116 са на възраст под 6 месеца. Огромната част - над половината - се пада именно на генерацията Е90.
 
  

  
  
BMW прави леки автомобили вече 93 години и за този период никога не се е славела с особената надеждност на машините си. Почитателите на марката добре го знаят: те са я избрали не заради необикновената издръжливост, а заради удоволствието и динамиката. Е90 не прави изключение: това е един от най-забавните автомобили от своето поколение. За щастие не е и от най-чупливите: в класации като тези на TUV обикновено е някъде към средата. Рисковете обаче нарастват при определени модификации и в зависимост от поддръжката. Затова нека видим какво могат да очакват новите собственици от подобна кола и за какво да внимават при избора.

BMW Серия 3 Е90: какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):

7 от 17 | BMW Серия 3 Е90 - плюсове и проблеми

Проблем номер 2 - нивото на маслото
Всички бензинови агрегати страдат от сравнително бързо износване на гумените уплътнители на клапаните, заради което към 60-80 хиляди км пробег се повишава забележимо разходът на масло.
Изобщо двигателите на BMW са особено чувствителни към маслото, което прави още по-необяснимо решението на инженерите да премахнат пръта за мерене на нивото му и да разчитат изцяло на датчика и компютъра. След стотина хиляди километра обаче показанията на датчика стават вече доста ненадеждни. А единственият начин да проверите реалното количество масло, е да го източите.
Има и друга особеност: този датчик подава данни не само за количеството, но и за качеството на маслото. Само че в силно запрашени условия, каквито са българските, това може да е подвеждащо - компютърът дава свърхоптимистични препоръки за смяна на маслото на по 25-30 хиляди километра. Експертите препоръчват в нашите условия по-скоро маслото да се подменя на 10 000 км или веднъж годишно - което настъпи първо.