Роботизираната скоростна кутия с двоен съединител е сравнително ново явление в масовите автомобили - BorgWarner я разработи за Volkswagen и германците я въведоха за пръв път през 2003 в своя Golf R32, под имео DSG. Но всъщност тя съществува много по-отдавна: от екзотичния Hillman Minx през 1961, в няколко източноевропейски трактора през 70-те, и в състезателното Porsche 962C от 1985.
На практика това е механична скоростна кутия с два съединителя, серво и управляващ блок. От обикновените роботизирани скоростни кутии тя се отличава по това, че може да държи включени две предавки и да преминава от една на друга, без да се прекъсва подаването на мощност.
Най-разпространеният вариант на пазара е именно DSG, която се предлага от няколко марки във Volkswagen Group - основно Volkswagen, Skoda, Audi и Seat. При други производители се нарича PDK, SST, PSG, EDC, S-tronic.
Кутията с двоен съединител има няколко предимства пред класическия хидротрансформаторен автоматик. Тя гарантира бърза реакция, мигновена смяна на предавките и разход на гориво като при механична трансмисия. Освен това е чувствително по-евтина за производство. Минусът е, че се нуждае от известно внимание, за да съхрани нормалната си работоспособност поне до 200 000 км. За тази цел трябва да се спазват няколко прости правила.
6 основни правила за запазване на живота на роботизираната кутия (ГАЛЕРИЯ):
Много от роботизираните скоростни кутия има отделен радиатор за охлаждане на маслото, който трябва да се почиства поне веднъж в годината, тъй като там се натрупва мръсотия. Съответно, от това ефективността на охлаждане на маслото спада. Освен с кал и прах, отворите се пълнят с реагенти и дори насекоми.
Почистването на радиатора не отнема вного време и може да се направи самостоятелно със струя вода под високо налягане. Радиаторът трябва да се измие и от двете страни. Тези, които използват машината при екстремни условия, поставят радиатори с по-голяма производителност, но при стандартни автомобили това е излишно.