В наши дни, електрическото задвижване предлага всевъзможни комбинации - по един електромотор за всеки мост, че дори и по един двигател за всяко колело. Дори и хибридните модели често са с по два двигателя, като ДВГ задвижва единият мост а електромотор - другия.
През 20 век, в ерата на двигателите с вътрешно горене, да се направи машина с два двигателя си е били тежка и сложна задача. Най-често подобни експерименти се правили за да се повиши производителността на даден автомобил и въпреки съпътстващите трудности, някои производители се захващали напълно умишлено с такива проекти. И макар при повечето опити като бонус на добавяната мощност се получавало и 4х4 задвижване, един от първите опити бил за болид от Формула (тогава още не "1").
За него и още няколко подобни ви разказваме в галерията ни:
Bimotore е създадена през 1935 година. Машината се ражда от идея на Енцо Ферари, който по онова време е директор на спортното подразделение на Alfa Romeo. Целта била да се се надвие техническото превъзходство на Auto Union и Mercedes във Formula Grand Prix.
На модифицирано шаси от Alfa Romeo P3 са монтирани два 8-цилиндрови двигателя, всеки с обем 3165 куб. см. Двата агрегата били с отделни валове, но свързани с обща скоростна кутия, като тягата задвижвала задните колела Сумарната мощност била 540 конски сили, но това не помогнало в състезанията. Машината имала доста високо тегло и често имала проблеми с гумите и горивото и по-често трябвало да влиза в бокса. Все пак, легендарния Луи Широн успял да постави рекорд за скорост, развивайки 364 км/ч между Флоренция и Ливорно.
0
