През 2009 година в сила влезе европейският стандарт за вредни емисии Евро 5 - не просто набор от малко по-строги изисквания, а радикална промяна в самото автомобилно производство на Стария континент. За да покрият Евро 5, производителите изоставиха предпочитаните дотогава двигатели с атмосферно пълнене и масово взеха да налагат смалени като обем (оттам и терминът downsizing) мотори с принудително пълнене.
Заради спецификите на българския пазар, ориентиран най-вече към автомобили на възраст между 10 и 15 години, тези двигатели едва сега започват масово да навлизат у нас. Което е добре за бъдещите собственици, защото вече има достатъчно информация кои малки турбоагрегати се държат прилично и кои създават повече проблеми.
Трябва непременно да направим уговорката, че "проблемен двигател" не означава двигател, който задължително ще създава ядове. Първо, поведението на един 10-годишен автомобил зависи колкото от производителя, толкова и от последвалата експлоатация и поддръжка. И второ, дори при най-"проблемните" и зле поддържани двигатели сериозни дефекти дават сравнително малка част. Все пак обаче има разлика дали тази малка част е 1% от всички двигатели от този вид на пазара, или, да кажем, 10%.
Най-проблемните турбомотори (ГАЛЕРИЯ):
Журитата на международните конкурси обаче отчитат инженерните решения и способностите, а не надеждността на двигателите. Еднолитровият Ecoboost бързо си показа рогата: едно разследване на ВВС разкри множество случаи на прегряване на този двигател във Великобритания, стигащи дори до самозапалване. Най-тъжното е, че в основата на проблема е икономия за центове: калпав съд за охладителната течност и маркуч от разширителния съд до термостата. От топлинните натоварвания те се пукат, нивото на охладителната течност спада, двигателят прегрява и цилиндровите глави се разрушават. При обявената сервизна акция Ford подмени съда и маркучите, и инсталира датчик за нивото на антифриза.
Сходен проблем имаше и при 1.6 Еcoboost.