През 2009 година в сила влезе европейският стандарт за вредни емисии Евро 5 - не просто набор от малко по-строги изисквания, а радикална промяна в самото автомобилно производство на Стария континент. За да покрият Евро 5, производителите изоставиха предпочитаните дотогава двигатели с атмосферно пълнене и масово взеха да налагат смалени като обем (оттам и терминът downsizing) мотори с принудително пълнене.
Заради спецификите на българския пазар, ориентиран най-вече към автомобили на възраст между 10 и 15 години, тези двигатели едва сега започват масово да навлизат у нас. Което е добре за бъдещите собственици, защото вече има достатъчно информация кои малки турбоагрегати се държат прилично и кои създават повече проблеми.
Трябва непременно да направим уговорката, че "проблемен двигател" не означава двигател, който задължително ще създава ядове. Първо, поведението на един 10-годишен автомобил зависи колкото от производителя, толкова и от последвалата експлоатация и поддръжка. И второ, дори при най-"проблемните" и зле поддържани двигатели сериозни дефекти дават сравнително малка част. Все пак обаче има разлика дали тази малка част е 1% от всички двигатели от този вид на пазара, или, да кажем, 10%.
Най-проблемните турбомотори (ГАЛЕРИЯ):
В периода 2008-2012 година "даунсайзнатите" двигатели все още бяха новост. Много от производителите бяха принудени да ги разработват по спешност, за да покрият новите изисквания. От това бързане се родиха някои типични слабости:
- Недомислени системи за смазване, водещи до маслен глад и повишен разход на масло;
- Високи температурни натоварвания, предизвикващи бърза деградация на гумени и пластмасови детайли;
- Повече нагар по дюзи и клапани, отлагания в цилиндрите и маслените канали. Което на свой ред води до течове, и до деформация на клапани, повреди на бутала, цилиндрови стени и разпределителни валове.
- По-нисък ресурс на ангренажната верига, която често се разтяга преди очаквания срок, може да прескочи няколко зъба и да доведе до неприятна среща на буталата с клапаните.