Употребявано Renault Clio III: струва ли си?

Ако има нещо, което французите умеят да правят добре, това са малките градски автомобили. Третата генерация на Clio, произвеждано между 2005 и 2012, е един от най-достъпните употребявани автомобили на българския пазар - от 3000 до към 7500 лева за най-запазените версии от 2011-2012 година. Заслужава ли си обаче да го купите втора (или трета) ръка и за какво трябва да внимавате?
  
  

  
  
Третото Clio няма много общо с второто: построено е на изцяло новата за времето си платформа B, съвместно разработена с Nissan. Още от появата си печели 5 звезди за безопасност от EuroNCAP. Освен това по мнението на експерти е по-добро от втората генерация, що се отнася до надеждността. Сглобяваше се на три места - във Флен (Франция), Валядолид (Испания) и от джойнтвенчъра Renault-Oyak в Бурса (Турция). Може да ви прозвучи изненадващо, но турските версии всъщност често са с по-добро качество от европейските - заводът в Бурса четири години бе обявяван за най-добре работещ в цялата група Renault.
 
  

Версията Grandtour предоставя и достатъчно товарно пространство. Багажникът на хечбека е сравнително скромен

  
Третото Clio е компактен и приятен за управление автомобил, макар и със скромен багажник - едва 288 литра. Ако не ви стигат, можете да се разтърсите за по-рядката комби версия, която побира 439 литра.

Бъдете обаче внимателни: това Clio е много популярен модел и за корпоративни флотилии, и за рент-а-кар компаниите. Най-малко рискове ще поемете, ако купувате от частно лице и с ясна сервизна история.
 
  
Renault Clio III - какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):

5 от 13 | Renault Clio III - най-чести проблеми

Двигателите: 1.5 dCi дизел
Легендарен common-rail дизел, известен с кода К9К и използван не само от Renault, но и от Nissan, Dacia, Infiniti, Suzuki и даже Mercedes. Този агрегат е икономичен и с добър въртящ момент. Дюзите и цялата горивна система са произведени от Delphi и са сравнително евтини и лесни за ремонтиране.
Този мотор има няколко степени на мощност. Най-високата, със 106 коня, има понижена степен на сгъстяване и работи по-гладко. Тук обаче дюзите са не Delphi, а пиезоелектрически от Siemens - доста по-сложни и скъпи.
Нерядко при най-мощния дизел се случва да превъртят биелните лагери след 120-150 хиляди километра. Единственият начин да се предотврати това е да се съкрати интервалът за смяна на маслото до 7-8 хиляди км.
Двумасовият маховик също не е особено издръжлив, освен при варианта с най-маломощния дизел.