През 80-те години, когато Porsche 959 свали границата за ускорение от 0 до 100 км/ч под четири секунди, мнозина предвиждаха, че технологията е на предела на възможностите си. Днес най-бързите коли в света спокойно се справят в рамките на 2.4 - 2.5 секунди. И поне половин дузина производители обещават да преминат и двусекундната граница.
Японският електрически хиперавтомобил Aspark Owl вече влезе в производство и изчаква всеки момент да получи типово одобрение за доставки в Европа
Tesla посочи 2.0 секунди за своя бъдещ електрически Roadster. Rimac C Two, който трябваше да е вече на пазара, но бе отложен от коронавируса за идната пролет, обещава 1.9 секунди. Бъдещата хиперкола Pininfarina Batista, която също ще ползва задвижването на Rimac, също говори за под 2 секунди.
2.9 - BMW M5 Competition 2.9 - Ferrari F8 Tributo 2.9 - Lamborghini Huracan Evo 2.8 - BAC Mono 2.8 - McLaren P1 2.7* - Caterham 620R 2.7* - Hennessey Venom GT 2.6 - Porsche 911 Turbo S 2.5* - KoenigseggOne:1 2.5* - Porsche 918 Spyder 2.5 - Rimac Concept One 2.4 - Tesla Model S 2.4 - Porsche Taycan Turbo S 2.4 - Bugatti Chiron 2.4 - Dodge SRT Demon 2.3* - Ultima Evo Coupe * - времена от 0 до 96 км/ч |
И накрая идва японският Aspark Owl, който вече се показва по изложения, но още не е излизал на тестовото трасе, за да докаже твърдението на създателите си, че може да ускори от място до 100 км/ч за 1.7 секунди.
Постижимо ли е наистина слизането под двете секунди? И ако да, то къде е границата? Можем ли да дочакаме и машини, ускоряващи за под 1 секунда?
Последното изглежда доста съмнително, поне за сега. Подобно постижение би изисквало средно ускорение от 2.74g, по-голямо, отколкото в стартовата фаза на ракетата Saturn V. Първоначалният тласък - от място до около 25 км/ч - ще е толкова груб, че доста хора биха загубили съзнание.
Време от порядъка на 1.5 секунди изглежда по-реалистично - там средното ускорение е относително приемливите 1.82g. Големият проблем не е толкова мощността, колкото сцеплението. За постигането на 1.5 секунди ще са необходими гуми с поне 50% повече сцепление от най-добрите съществуващи образци.
За специалните драгстери преодоляването на двете секунди не е никакъв проблем - те всъщност ускоряват от 0 до 160 км/ч за едва 0.8 секунди, като подлагат пилота си на средно ускорение от 4.0g, и на върхово от 5.6g. Но те нито са серийни, нито са точно автомобили
Разбира се, всичко това се отнася до т. нар. серийни автомобили. Специално подготвени драстери отдавна са доказали, че по-бързото ускорение е възможно - само че най-често еднократно. Някои от техниките, ползвани в тях, днес намират място и в масовото производство - от лаунч-контрола, който вече е норма в спортните автомобили, до различни дребни тънкости, ползвани например в Dodge Demon. С тях, и с напредъка в гумите, времена малко под 2 секунди вероятно ще са постижими в близките пет години. Времена под секунда и половина - надали.
Най-бързите автомобили на всяко десетилетие (ГАЛЕРИЯ):
Първият сериен автомобил с двигател с вътрешно горене в историята не може да се похвали с времето си от 0 до 100 км/ч, защото максималната му скорост всъщност е около 15км/ч. Усъвършенствата му версия Model No3 от 1888 развива цели 18 км/ч.