Колкото и да не ни се иска да го признаем, лятото върви към края си и идва времето да подготвим колите си за студените месеци. Което задължително включва проверка на нивото на охлаждащата течност. Но в тази привидно проста задача, за съжаление, много често се допускат сериозни грешки.
Може ли да се долива антифриз?
Навремето доливането на антифриз бе наистина проста задача, защото на българския пазар нямаше кой знае какъв избор, а дори и когато имаше, всички бяха по една и съща формула. В наши дни обаче съвсем не е така. Продават се поне три коренно различни като химичен състав типове антифриз, които са несъвместими един с друг - ако ви е нужно доливане, трябва много да внимавате да уцелите правилния състав. Смесването на два различни типа може да ликвидира радиатора и охладителната система.
Има и друго: с течение на времето химикалите в антифриза загубват свойствата си. Затова, в зависимост от вида му, той трябва да се подменя изцяло на всеки две до всеки пет години. Непрекъснатото доливане за по-дълъг период може да доведе до нежелани отлагания по тръбичките и радиатора.
Основните типове антифриз
На практика всички видове течност за охладителната система представляват разтвор на етилен гликол (или, при най-модерните, пропилен гликол), и вода. Голямата разлика идва от добавените "инхибитори на корозията", тоест веществата, които предпазват радиатора и системата от ръжда.
Навремето доминираха течностите тип IAТ, с неорганични киселини като инибитори на корозията - първоначално фосфати, а по-късно, от екологични съображения, и силикати. Автомобилите над 10-15-годишна възраст обикновено са пригодени за такива. IAТ антифризът обаче живее едва около две години и след това трябва да се подмени.
По-съвременните автомобили са пригодени за антифриз тип OAТ, в който силикатите са заменени от азоли (сложни молекули, съдържащи азотни атоми) и органични киселини като инхибитори на корозията. Те са по-издръжливи - обикновено до пет години.
Съществуват също и т. нар. HOAТ, или хибридни течности, които са по същество комбинация от първите два типа, със силикати и нитрити едновременно. В утвърдените в ЕС формули се включват и карбоксилати. Те са подходящи за по-екстремни условия, но също имат по-кратък живот и изискват по-честа подмяна.
Всеки от трите типа е несъвместим с другите.
Можем ли да ги различим на цвят?
Не. Цветът на антифриза идва от добавения оцветител, а не от химическата му формула. Някои производители използват цвета, за да покажат типа - примерно зелено за IAТ, червено за OAТ, оранжево за HOAТ. При японските антифризи обаче цветът показва за какви температури е предназначен. Други пък използват цветовете безразборно, затова винаги четете съдържанието на етикета. Някои производители използват термините "охладителна течност" (coolant) и "антифриз" (antifreeze) като синоними. За други coolant е вече разредената течност, готова за употреба, а антифриз се нарича само неразреденият концентрат.
Експертите категорично препоръчват да се долива дестилирана вода, защото в обикновената има твърде много примеси, които се отлагат по стените на тръбопроводите и радиатора. Съотношението на разреждане зависи от конкретния тип антифриз и от условията, в които ще го ползвате - по-ниските температури изискват по-слабо разредени охладителни течности.
Трябва ли да спазваме изискването на производителя?
Почти всеки автомобилен производител препоръчва конкретен тип или дори съвсем конкретен вид антифриз. Мнозина подозират, че това е просто начин компаниите да изтръскат допълнително портфейла ви, и не ги обвиняваме. Но често в препоръките има и достатъчно логика. Съвременните охладителни системи са доста сложни и често са разчетени за конкретни параметри на антифриза. А тестването за съвместимост с други типове течности е сложно, времеемко и скъпо, затова производителите като цяло го избягват. Те поръчват течност с нужните качества на поддоставчика си и след това настояват клиентите да използват нея.
Препоръчителните течности за някои марки (ГАЛЕРИЯ):