BMW 318i не се задвижва от 1,8-литров двигател, както подсказва името, а от двулитров агрегат. И Mercedes-AMG A 45 също не е с 4,5-литров V8. В миналото нещата бяха различни и един пример за това е Fiat Abarth 1000 Monoposto от 1960 г.
Числото 1000 в името действително обозначава обема, макар каросерията да е на суперавтомобил, а не на малка градска кола. Агрегатът идва от Fiat и показва на какво е бил способен Карло Абарт в извличането на голяма мощност от малък работен обем. И въпреки че еднолитровият мотор има само 105 к.с., едноместният автомобил развива над 200 км/ч.
Голяма роля в това постижение играе аеродинамиката. Разработената от Pininfarina каросерия изглежда сякаш оформена от вятъра. Калниците, покривалата на гумите и ниската каросерия позволяват на въздуха да я обтича без да срещне препятствия.
Изчистеният кокпит също подхожда на целта на автомобила. Вътре има само една седалка, което обяснява допълнението в името Monoposto. Пилотът седи като в изтребител, а покривът се отваря напред. Зад шофьора се намира двигателят, разположен необичайно високо. Причината за това е, че автомобилът не е оптимизиран за движение в завои, а за аеродинамика. Двигателят задвижва задните колела през четиристепенна кутия.
През 1960 г. 1000 Biposto влиза в историята, след като записва осем световни рекорда на високоскоростната отсечка на Монца:
72 часа при средна скорост 186,687 км/ч
12 часа при средна скорост 203,656 км/ч
2000 мили при средна скорост 201,115 км/ч
24 часа при средна скорост 198,795 км/ч
5000 км при средна скорост 199,237 км/ч
5000 мили при средна скорост 192,878 км/ч
48 часа при средна скорост 190,264 км/ч
10 000 км при средна скорост 191,376 км/ч
Снимки: Abarth
Вижте още снимки в галерията: