Защо моторните масла стават все по-добри

Има ли нещо, което автомобилните фенове да не намират за интересно и да не обичат да дават пари за него? Моторното масло е добър пример. То е изключително важно за здравето на двигателя, но тъй като добрите масла са скъпи, често сме изкушени да купим нещо по-евтино. Има ли значение какво вливаме в двигателя, диференциала и предавателната кутия? Определено да.
    

  
  
Модерните смазочни масла са сложно нещо и на молекулярно ниво работят като машините, които предпазват. Те се състоят от течност (масло) и добавки – химични смески, които превръщат смазката от еднокласно в многокласно масло. Първото многокласно масло е създадено през 1951 г., но дотогава всички масла са били еднокласни.

Преди 1951 г. автомобилите са използвали масло с нисък вискозитет в студените месеци, за да може то да протича лесно. През по-топлите летни месеци, когато вискозитетът пада и намалява способността на маслото да предпазва от износване, е била наложителна смяна с масло с по-висок вискозитет.
Рейтингова система, създадена от Асоциацията на автомобилните инженери (SAE) идентифицира вискозитета на маслото, така че автомобил може да използва SAE 30 през зимата и SAE 50 през лятото. Колкото по-високо е числото, толкова по-висок е вискозитетният клас. Многокласните масла правят смяната ненужна и, в комбинация с други добавки стават много по-дълготрайни.
 
  

Многокласните масла са достатъчно „тънки“ на ниска температура да текат при студен двигател и да увеличават вискозитета при загряване, за да бъде запазен той. И вместо един номер, сега спецификацията е, примерно, SAE 10W-40. Буквата W означава зима и представя вискозитета на студено, а второто число е вискозитетът на топло. Степента на изменение на вискозитета се измерва от производителя на масло чрез вискозитетния индекс. Промяната във вискозитета се контролира от модификатори, които представляват вериги от полимерни структури с уголемяващи се молекули при загряване за запазване на вискозитета и смаляващи се при изстиване.

Модификаторите на вискозитета се поддават на разрушаване, при което полимерните структури могат буквално да бъдат разкъсани от компонентите, които са призвани да предпазват. Когато това се случи, те стават по-малко ефективни и маслото не дава надеждна защита. Химическата промишленост продължава да разработва нови модификатори, които са по-устойчиви на разкъсване и могат да увеличат обхвата на вискозитетния индекс за по-добро представяне при по-широк температурен диапазон.

При развитието на многокласните масла, производителите успяха да създадат нисковискозитетни масла като SAE 0W-40, за да преборят вътрешното съпротивление в двигателя, с което намалява разходът и емисиите въглероден двуокис. Това не означава, че в двигател, който е предвиден да работи със SAE 10W-40, можем да използваме 0W-40, но обратното е възможно. Най-добре е винаги да се придържаме към спецификацията на производителя или да попитаме в специализиран сервиз.
 

Снимки: Autocar