През 2019 г. двоен юбилей отбелязва един от най-забележителните спортни седани в историята на Mercedes-Benz - Е 500 във версия W124. При това двете годишнини не са свързани с излизането на автомобила или с началото на производството му. Но пък са повод да си спомним за легендарния "Вълк", който превръщаше задните гуми в дим само за минути и караше дори BMW M5 Е34 да нервничи. Както на аутобаните без ограничения на скоростта, така и на "Нюрбургринг".
На 4 октомври 1990 г. по време на автосалона в Париж компанията Mercedes-Benz представя на света флагманската и версия на седана E-Class W124. На външен вид машината не се отличава от по-обикновените версии, които се продават от 1984 г. Все пак се забелязват разширените калници, намаления с 23 мм просвет и леко променената предна броня, но най-интересното е скрито под капака.
Там е разположен 5,0-литров V8 двигател М119, който разполага с 4 клапана на цилиндър и система за впръскване Bosch LH-Jetronic. Мощността е 326 к.с., като тягата се прехвърля на задната ос с 4-степенна автоматична скоростна кутия. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема по-малко от 6 секунди, а максималната скорост е ограничена на 250 км/ч.
Експертите и журналистите бързо разбират защо този автомобил ще пренапише историята. Изданието Road & Track описва 500 E, като "великолепен свръхмощен седан, който изглежда отлично и звучи прекрасно. Той е прекалено бърз за семеен автомобил, но дава всичко, което очаквате от Mercedes. И дори повече от това, благодарение на конските сили под капака".
Характерът на тази кола е оформен с помощта на Porsche, чийто инженери участват активно в неговата разработка. Нещо повече - 500 E се сглобява в завода на компанията Цуфенхаузен, след като преди това основната работа е свършена в предприятието на Mercedes в Зинделфинген. Заради логистичните особености - преместването от един завод в друг, тиражът на 500 Е (по-късно името е сменено на Е 500) е доста скромен - 10 479 бройки.
Седанът получава получава обозначение Е 500 след фейслифта през 1993 г., когато Mercedes променя системата на имената на своите модели. Тогава на преден план излиза съответният клас, а не мощността на двигателя. Освен ново име, спортният автомобил е оборудван с вградена решетка на радиатора, безцветни мигачи и задна оптика в два цвята.
Защо обаче 1994 г. е толкова важна за модела? Първо, през март същата година на автосалона в Женева е представена прощалната версия E 500 Limited, която излиза в серия от 500 бройки. Тези машини получаваг джанти в стил 190 Е 2.5-16 Evolution II, два варианта за цвят на каросерията - черен и сребрист, няколко варианта на салона, а също така ABS и система срещу буксуване, включени още в базовото оборудване.
Втората причина е, че през октомври 1994 г. тиражът на 500 E достига 10 000 бройки. Юбилейният екземпляр е подарен на Ханс Херман - бивш пилот, чийто най-голям успех е трето място в старт от Формула 1, постигнато с Mercedes W196 през далечната 1954 г.
Производството на Е 500 приключва през 1995 г. Въпреки успеха на автомобила Mercedes и Porsche никога повече не създават нещо подобно, така че моделите на AMG, появили се по-късно не могат да бъдат считани за наследници на Вълка. И ако последната версия на E 500 през тази година навършва половин век, то догодина ще бъде отбелязана 30-годишнината на оригиналния модел. А малкият тираж и култовият статус ще правят тази кола още по-привлекателна за колекционерите и съответно още по-скъпа.
Снимки: Mercedes-Benz