Отдавна вече е ясно, че от класическите три педала в автомобила през ХХI век ще оцелеят само два. На някои отделни пазари като Америка педалът на съединителя е вече рядкост, а и на останалите ще изчезне съвсем скоро заради електрификацията и автономното управление.
Песента на най-левия педал в автомобила е изпята. Обречен ли е обаче и средният?
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ОБАЧЕ същата съдба да споходи и педала на спирачката? И да ни остави само с едно нещо за натискане, като в детските блъскащи се колички? Всъщност не само е възможно, а дори е много вероятно. На пазара вече има автомобили, които не се нуждаят от крачни спирачки, и единствената причина да ги имат е, че все още регулациите ги изискват. А компаниите, които произвеждат спирачни компоненти, трескаво търсят начини да разнообразят дейността си, за да не отидат в една и съща графа с производителите на газени лампи и видеотеките.
ОБЯСНЕНИЕТО Е В НЕЩО, наречено "регенеративно спиране". Повечето от нас го свързват с най-новаторските технологии от Formula 1, като прословутата KERS. Но всъщност регенеративното спиране е на повече от 120 години. В края на XIX век Луи Кригер, един от първите производители на електрически автомобили, го въвежда в три свои модела. Кригер се сеща, че електромоторите, които задвижват предните колела, могат да работят и в обратна посока - зареждайки акулуматорите, когато колата намалява и спира. Това не само увеличава пробега, но и прави спирането по-лесно, намалявайки в същото време износването на спирачните накладки и дискове.
Електрически Krieger Brougham от 1904 с регенеративно спиране
В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК за кратко има доста оспорвана надпревара между бензиновите двигатели и електромобилите. Откриването на нови и богати нефтени находища обаче дава огромно ценово предимство на бензина, докато електромобилите остават ограничени от примитивните си все още батерии.
Сто години по-късно нещата се обръщат, най-вече под влияние на политиците. Китай и много от европейските страни са твърдо решени да наложат електрическите и хибридните модели за сметка на двигателя с вътрешно горене. Което е лоша новина за спирачките.
Акумулаторите на Krieger Brougham. Несъвършените батерии и все по-евтиният петрол са двете причини двигателят с вътрешно горене да победи електромотора в началото на ХХ век
РЕГЕНЕРАТИВНОТО СПИРАНЕ е ключов компонент от електрическата революция. Всички електромобили и хибриди го имат, в една или друга степен. Аudi e-tron например, които има най-ефективната регенерация от всички текущи модели, разчита на регенерацията за около 30% от своя 400-километров автономен пробег. В е-tron все още има нормален спирачен педал - но при умерено спиране компютърът всъщност активира не спирачните дискове, а спира чрез електромоторите.
При други модели, като плъг-ин хибрида Mitsubishi Outlander или Tesla Model 3, шофьорът сам регулира степента на регенерация - от мека, при която колата все пак може да се движи по инерция, до максимална, при която започва да спира в мига, в който отпуснете педала на газта.
Цели 30% от 400-километровия пробег на Audi e-tron идват благодарение на регенеративното спиране
ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА към раздялата със средния педал е направена в новия Nissan Leaf. Електромобилът има класическа спирачка, но тя е само за спешни случаи. За останалите имате един бутон, озаглавен ePedal, който на практика превръща газта в спирачка. В момента, в който леко отпуснете педала, се задейства регенеративното спиране. Ако го освободите изцяло, се задействат и спирачните апарати. Да спираш чрез вдигане на крака от педала изглежда доста неестествено за опитните шофьори, но всъщност бързо се свиква.
А може и да не се наложи да свиквате, защото напредъкът в автономното управление вече е във фаза, в която автомобилът е способен и сам да преценява кога да спре. Mercedes например вгражда в S-класата система, която следи и пътната карта, и обстановката, и може сама да намалява скоростта, когато наближите завой или препятствие.
Включването на бутона "е-pedal" на практика превръща Nissan Leaf в автомобил само с един педал
ВСИЧКО ТОВА СА ЛОШИ НОВИНИ за един сектор от автомобилната индустрия, който доскоро бе сред най-доходните. Производството на накладки, дискове и други фрикционни материали се оценява на близо 14 милиарда долара годишно - но с разпространението на електрическото задвижване ще се стопи драстично. Затова и гигантите в този сектор (като Brembo, EBC, Wagner, Akebono, TRW, Bosch, Bendix и Ferodo) усилено търсят начини да разнообразят бизнеса си и да компенсират за намаляващите приходи.
Дори и спирачките да оцелеят в познатия ни вид, редовната смяна на накладки ще остане в миналото. Регенеративното спиране намалява значително износването им - до такава степен, че автомобил като e-tron например едва ли ще се нуждае от повече от един комплект в целия си експлоатационен живот. Това е факт дори при по-старите поколения на Toyota Prius с тяхната по-ниска степен на регенерация - по света има хиляди таксита Prius, навъртели по милион и повече километра с оригиналния си комплект накладки.
4
