Времената се променят, пазарите се развиват и понякога се случва славни, а и не толкова, компании да скочат в канавката и никой да не успее да ги извади от там. Някои от брандовете, които вече не съществуват, са радостно забравени, а други ни оставиха прекрасни спомени за изминалите години. Autocar направи списък на някои от най-добрите автомобили на такива "изчезнали" производители.
AMC Eagle (1980 г.)
Най-забележителният принос на American Motors Corporation (AMC) в автомобилното издание на Ноевия ковчег е Eagle. Това е семейна кола, която разчита на сериозен 4х4 хардуер и достатъчен просвет, за да се справи с трудните пътеки и дълбокия до коленете сняг. В много отношения моделът е предшественик на съвременния кросоувър. Сигурно сте забелязали нарастващата популярност на SUV купетата. AMC го прави първа с Eagle SX/4, който е с две врати като всяко истинско купе. Какво става с AMC? Компанията е купена от Renault през 1979 г., но моделната гама, съставена предимно от по-малки коли преживява удар, защото през 80-те години горивото става относително евтино. Изпълнителният директор на Renault Жорж Бес е убит през 1986 г. от комунистически терористи, а неговите наследници губят интерес, дават фирма на Chrysler през 1987 г. и малко след това емблемата на AMC приключва жизнения си път.
Austin-Healey 3000 (1959 г.)
Когато дебютира през 1959 г., Austin-Healey 3000 се отличава с 3-литров двигател и предни дискови спирачки. Той е сила, с която трябва да се съобразяват в европейските ралита, но гладните за кабриолети купувачи в Северна Америка прибират по-голямата част от производството. Това е един от най-великите британски спортни автомобили на своята епоха и непрекъснато се обновява през 60-те г. Какво се случи с Austin-Healey. Сделката между двете компании приключва през 1972 г., 20 г. след като е сключена. Оттогава се водят разговори за възраждането на марката, включително под крилото на наследника на Austin - компанията Rover, която преди годиин е собственост на BMW, но нищо не става. Сега името е собственост на китайската SAIC.
Autobianchi A112 Abarth (1971 г.)
Когато Volkswagen приема лаврите за това, че става пионер на хотхеча, пренебрегва Autobianchi A112 Abarth. Напълно разбираемо, защото моделът е лесно да бъде пропуснат поради малките си разбери. Колата е показана през септември 1971 г. (преди някой въобще да знае какво е Golf) като по-напомпана версия на успешното си супермини Autobianchi A112. Ранните модели използват четирицилиндров двигател с 58 к.с., а по-късно се появяват и версии със мощност от 70 коня. Какво става с Autobianchi? По онова време компанията е съвместно предприятие между производителя на велосипеди Bianchi, Pirelli и Fiat. През 1986 г. Fiat поема пълния контрол и след това прехвърля операциите в Lancia. Autobianchi изчезва през 1995 г.
De Tomaso Pantera (1971 г.)
Феручо Ламборгини преминава през изключително трудния процес на разработване на цяла кола от нулата, за да свали Ferrari. Алехандро де Томасо хваща по-лесен път - проектира спираща дъха великолепна кола и купува V8 двигатл от Ford, който да напъха зад седалките. Апетитът на САЩ за мощни коли осигурява стабилен паричен поток за De Tomaso въпреки проблемите с качеството на модела. Ненадеждността му кара Елвис Пресли да стреля много пъти по свота Pantera, вероятно като наказание. Ford спира да внася автомобила в САЩ през 1975 г., но моделът се произвежда до 1992 г. за други пазари (включително Европа). Какво се случва с De Tomaso? През 1975 г. се слива с Maserati, който винаги е бил много по-продуктивна марка. Прожабите на De Tomaso продължават в малки обеми до 2004 г., когато компанията загива. Търговската марка е продадена. На автомобилното изложение в Женева през 2011 г. се появява концептуален автомобил De Tomaso, но оттогава нищо не се чува.
Hudson Hornet (1951 г.)
Hudson Hornet разсейва мита, че през 50-те години всички американски автомобили изглеждат еднакви. Разбира се, има големи кръгли фарове и достатъчно хром, които могат да се видят от Космоса, но приликите с връстниците му спират до тук. Моделът има изразена дълга, наклонена линия на покрива, която се влива в понтоноподобната задна част. Ако беше направена днес, колата ще бъде класифицирана като купе с четири врати в духа на Mercedes-Benz CLS. Освен това е и барза - Hornet доминира в сериите NASCAR в началото на 50-те. И какво стана с Hudson? Компанията се сля с Nash-Kelvinator през 1954 г., за да формира AMC. Емблемата на Hudson оцеля до 1957 г.
Jensen Interceptor (1966 г.)
Jensen Interceptor предоставя на купувачите алтернатива на архетипните британски спортни автомобили, изработени от компании като Triumph и MG. Моделът задоволява купувачи, които се интересуват повече от спокойния въртящ момент в ниските обороти, отколкото от точното като бръснач управление и ниските експлоатационни разходи. Колата умира без наследник, след като Jensen се разпада под тежестта на финансовите си проблеми. Какво се случи с копмпанията? През 1976 г. тя спря да работи. Jensen е съживена през 2001 г. с нов модел - S-V8, но след като са произведени само 20 бройки, компанията отново загива.
Matra Rancho (1977 г.)
Matra оприличава Rancho на това да приготвиш някое ястие в последната минута, като използваш само остатъци. Като започват с вана VF2, инженерите инсталират 1.4-литров двигател с мощност 80 к.с. от 1308 GT, спирачки от 1100 TI и четиристепенна механична скоростна кутия от 1307. Докато дизайнът предполага, че моделът може да отиде навсякъде, задвижване на четирите колела така и не се предлага поради големите разход. И в странен обрат на съдбата, планираният му наследник се превръща в оригиналния Renault Espace. А какво се случва с компанията? Matra в автомобилната индустрия става контрактор за производство на Renault, но тази работа спира през 2003 г., а някои други активи са придобити от Pininfarina. Отбранителната и космическата част на Matra сега са собственост на Airbus.
Mercury Cougar (1967 г.)
Mercury пуска Cougar, за да запълни пространството между Ford Mustang, с който споделя шасито си, и Ford Thunderbird. Колата се превръща в героя на компанията, като комбинира прекрасното си поведение на пътя. По-късните модели се опитват да възвърнат духа на оригинала, въпреки че до голяма степен се провалят поради лошото изпълнение и слабото представяне. Какво става с Mercury? Ford обяви края на марката през 2010 г., а последният му модел - Grand Marquis, е направен през януари 2011 г.
Снимки: Autocar