Съвсем ли превъртя Илон Мъск?

Не бързай да напускаш другата си работа, Илон, възкликна авторитетното американско издание Slate, след като шефът на Tesla представи първия подземен транспортен тунел на другата си компания - Boring. Съоръжението, което Мъск представя като решение на всички транспортни проблеми в бъдеще, предизвика доста повдигнати вежди.

Снимки: Boring Company

"Изумително е, че любимата енциклопедична личност на Америка, човек, който едновременно изстрелва ракети в космоса и работи върху пенсионирането на двигателя с вътрешно горене, може да посвети толкова време и енергия на проект, който изглежда като машина на Руб Голдбърг", писа коментаторът на Slate Хенри Грабар. "Машина на Руб Голдбърг" в Щатите се нарича всеки абсурдно усложнен апарат, извършващ съвсем простичка дейност - примерно машината за хранене в "Модерни времена" на Чаплин. Името идва от Рубен Голдбърг - инженер, изобретател и карикатурист, който много обичал да рисува точно такива нелепи машини.

Мъск представи през журналисти и знаменитости първия тунел на своята компания, прокопан под град Хоторн в Калифорния. Гостите бяха возени от електрическа Tesla със скорост около 80 км/ч в тесния тунел. Колата стъпваше в два отлети от бетон коловоза, на места толкова неравни, че усещането бе като каране по черен път, свидетелства репортерка от L.A. Times.
"Като кола, но без свободата на движение, и като влак, но без капацитета за превоз, творението на Мъск е транспортен хибрид от ада", пише Грабар. Идеята за кола на релси, пътуваща под земята, е такова връщане назад от гледна точка на обществения транспорт, че е разбираемо защо на никого не е хрумвала подобна идея досега.

Разбира се, идеята на Илон Мъск надхвърля малко първоначалната демонстрация. Когато проектът бъде напълно завършен, тунелът трябва да поема до 4000 автомобила в час, движещи се със скорост 250 км/ч. Но дори и това да беше постижимо на практика, отбелязва Грабар, и дори всеки автомобил да беше пълен с пътници, Мъск пак би превозвал 20 000 души в час - горе-долу наполовина на това, което в момента постига лондонското метро.

Съществена разлика между двете е, че системата на Мъск изисква и необикновено бързи и издръжливи асансьори, които да смъкват всичките тези 4000 автомобила на час под земята. А също и някакви новаторски рампи, които ще позволяват на тези коли да ускорят достатъчно, за да се включват в летящия с 250 км/ч трафик. Не е ясно и какво ще се случва при повреда на автомобил или друга злополука.

Първоначалната идея на Мъск бе тунелите да се ползват от такива автономни капсули. За момента тази идея е изоставена

Eдинствената област, в която недообмисленият проект може да донесе ползи, е като подобри съществуващите технологии за прокопаване на тунели. Мъск не успя да спази обещанието си да ускори революционно процеса: 1800-метровият тунел бе прокопан за 18 месеца, над двойно по-бавно, отколкото би се справила съвременна тунелопробиваща машина. По-добре изглеждат нещата откъм цена - според Илон неговият тунел е струвал "едва" 10 млн. долара, което е почти три пъти под средната цена при утвърдената технология. Само че в тези сметки Илон не включва изследователската работа и разходите за оборудване, отбелязва L.A. Times, и не се знае дали включва също цената за придобиване на терените и разходите за труд.