От няколко дни общественото недоволство (разбирай - Facebook и Twitter) се фокусира върху Комисията за финансов надзор заради оповестените предложения за въвеждане на прословутата система "бонус-малус" (добър-лош) при определяне цената на застраховката Гражданска отговорност. Идеята е шофьорите, които вършат нарушения и предизвикват катастрофи, да плащат значително повече, така че застраховката да бъде още един инструмент в овладяване на хаоса по пътищата.
След няколко гневни, но не твърде компетентни публикации в медиите обаче хората вече знаят, че идеите на КФН са "недомислени", "несправедливи" и даже "малоумни". Защо? Защото бонусът за добрите шофьори бил едва 25%, а наказанието за лошите - до 400%. И защото застраховката е на автомобила и "малус" точките се трупат върху него, и се прехвърлят и при препродажбата му на нов собственик. И накрая защото всички натрупани до момента нарушения се "изчистват" и всички шофьори започват на равна нога.
Проблемът при даването на такива категорични оценки по тематика, от която не разбираш много, е, че в тях обикновено има доста пробойни. Както казваше забелжителният философ Бъртран Ръсел, не бих умрял за убежденията си, защото все пак може и да греша. От КФН разпространиха официален отговор на повечето подобни въпроси, от който убедително се разбира, че първите коментари са били най-малкото едностранчиви.
ЗАЩО ЗАСТРАХОВКАТА Е НА АВТОМОБИЛА, А НЕ НА ШОФЬОРА?
Законодателството в България не го позволява. То допуска например автомобил да се продаде само чрез нотариално заверен договор, без задължителна пререгистрация в КАТ. И също позволява автомобил на един собственик да се управлява от произволен друг човек само с устно разрешение. "Така се създава реалната възможност множество на брой шофьори да предизвикат пътно-транспортно произшествие с едно МПС", обясняват от КФН. Ако полицата е на атомобила, при катастрофа е ясно чия е отговорността, дори и водачът да побегне. Ако е на водача, на практика причинителят става трудно установим. Никъде в Европейския съюз не съществува практика гражданска отговорност да се сключва на водача, а не на автомобила. Освен това, подчертават от КФН, това би увеличило в пъти разноските на семейство, в което един автомобил се ползва от трима души, да речем (баща, майка, син) - тогава би се наложило всеки от тях да има отделна застраховка, вместо една обща.
ЗАЩО "МАЛУС" НАДЦЕНКАТА СТИГА 400%, А БОНУСЪТ Е САМО 25%?
Целта е системата на "Гражданска отговорност" да остане платежоспособна. По данни на МВР повечето водачи в България са без регистрирани нарушения и ще ползват отстъпка от полицата. За да се компенсира това, системните нарушители ще трябва да плащат значително повече, така че приходите по застраховката да се запазят и системата да може да изплаща обезщетения, обясняват от КФН. Към което бихме добавили, че наказването на рецидивистите на пътя е основната цел на тази промяна - в края на краищата искаме безразсъдствата и глупостите на пътя да намалеят.
ЗАЩО "МАЛУС" НА АВТОМОБИЛА ОСТАВА ДОРИ СЛЕД ПРОДАЖБАТА МУ?
Защото иначе системата може да бъде заобикаляна "много лесно чрез формално прехвърляне на други лица без нарушения, различни от шофьора с много нарушения". Примерно баща с 8 причинени катастрофи може формално да прехвърли колата на сина си, или на съседа.
Създаването на "тъмно минало" за автомобил на чест нарушител е и допълнителен начин шофьорът да бъде мотивиран да кара по правилата. Ако знаеш, че няма да можеш да продадеш колата си, едва ли ще си склонен на същите безумства, които вършиш сега съвсем безнаказано.
ЗАЩО СИСТЕМАТА НЕ ВАЖИ ЗА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ АВТОМОБИЛИ?
Според гневните коментари във Facebook - за да могат нахалниците на държавна служба да си карат както преди, съвсем безнаказано.
Според КФН причината е доста по-прозаична - по закон държавните и общинските автомобили трябва да се застраховат чрез обществени поръчки, по обобщени списъци, а не индивидуално.
ЗАЩО СИСТЕМАТА НЯМА ДА ВАЖИ ЗА НАТРУПАНИТЕ ДО МОМЕНТА НАРУШЕНИЯ?
Защото това би означавало да се въведат рестрикции със задна дата, което противоречи на принципите на правото. Или, както обясняват от КФН, "човек трябва да е информиран предварително за евентуални неблагоприятни икономически последици за него от настъпването на промени в нормативната уредба".