Японските автомобили са като швейцарските часовници, тоест превърнали са се в мярка за качество. Може, разбира се, да бъде предпочетен немска или корейска машина, но е трудно да се отрече, че средностатистическата кола, сглобена в Страната на изгряващото слънце, е качествена и надеждна.
Как обаче се стигна до това, след като в средата на миналия век автомобилната промишленост в Япония беше в доста западнало състояние? Местните коли значително изоставаха от американските и германските модели, но преди края на века успяха да се качат на върха. Това се дълги най-вече на някои забележителни личности и техните забележителни идеи.
Соитиро Хонда – игра срещу правилата
Човекът, който ръководеше една от най-известните световни автомобилни компании – Соитиро Хонда, произхожза от бедно селско семейство. Още ненавършил пълнолетие се мести в Токио, където започва работа като автомобилен механик. Бързо показва способности и само на 20 години получава първия си патент – за идеята дървените спици на автомобилните гуми да бъдат заменени с метални.
В следващите години Хонда работи усилено, като експериментира с малки мотори, които поставя на велосипеди. Неговият звезден час настъпва в годините след войната, когато най-дефицитното нещо в Япония се оказва мобилността. Соитиро слага малък двигател на собственото си колела и получава мотопед. После започва да прави същото за своите приятели и в край сметка решава да организира по-голямо производство.
То стартира през 1946 г., а само няколко години след това Хонда основава и собствена компания, която произвежда няколко модела мотоциклети. Акциите на фирмата започват да се продават на борсата, а продуктите стъпват на чужди пазари, в това число и САЩ.
Само че Соитиро метчае не само за мотори, но и за автомобили. Тази идея дълго време е спирана от Министерството на промишлеността, тъй като създаването на нов автомобилен концерн не влиза в плановете на Япония по това време. Затова и отношенията между Хонда и политическия елит на страната са доста обтегнати. 
Все пак през 1963 г. първият автомобил на марката става факт. Това е малкият спортен модел S500 (на снимката), който е последван от S600. Соитиро просто игнорира забраните на правителството, а през 1970 г. малките и икономични автомобили започват да се продават и зад граница.
Според съвременниците си, Соитиро Хонда е нестандартна личност. Дори като президент на компанията той често се появява на заседанията облечен във всекидневни и обичайни дрехи, което за Япония е нещо немислимо. Хонда често сам проверява как се справят работниците, като избухва при всяка неточност от тяхна страна.
Освен това той никак не обича теоретиците, които са се обучавали в университетите, но никога не са работили в гараж. Хонда е категоричен, че дипломата не означава нищо, ако не е подкрепена с нужния опит. Най-вероятно заради това той така и не завършва учебно заведение.
Митио Сузуки – залагане на технологиите
Основател на бъдещия автогигант е Митио Сузуки, който в началото се занимава с тъкачни станове. Нещата се развиват отлично – продукцията е много качествена и се продава в чужбина. След Втората световна война обаче се налага производството да бъде спряно. Както вече стана дума, в Япония по това време се търси най-вече мобилността, но тъй като хората нямат пари за автомобили, на преден план излизат моторизираните велосипеди.
Сузуки прави точно такова превозно средство, като му дава името Power Free и го пуска в продажба. За разлика от Хонда, който е едноличен сочственик на своя бизнес, Митио дава управлинието на децата си. Така начело на компанията застава синът му Шунзо, но сам променя правилата за производство. Основното е, че във фабриките на фирмата никога не се използват стари детайли – всичко е собствено производство.
В средата на 50-те години инженерите на Suzuzki започват да разработват автомобили. Първият модел е малолитражката Suzulight (на снимката), която изпреварва времето си. Тя е с предно предаване, независимо окачваве и нов тип кормилен механизъм. Ще минат десетилетия преди някои от новостите, предложение от компанията, да се превърнат в стандарт за световото автомобилостроене.
Що се касае до мотоциклетите, техните изпитания се провеждат при необичайни условия в различни точки на света – например, в пустинята Гоби. Инженерите се трудят усилено и внимателно, което е една от характерните черти на японски манталилет. Всичко е проверявани по няколко пъти, което затруднява работата на хората, но пък значително повишава качеството и надеждността.
И ако при автомобилите преобладват малолитражките, то при мотоциклетите се случва точно обратното – кубатурата на моторите им расте. През 1986 г. започва масовото производство на байка GSX-R750 – машина с такива характеристики все още никой не е предлагал. А само 10 години след това излиза и легендарната „хаябуса” - GSX1300R. Това е и най-бързият сериен мотоциклет в света, като успява да развиве 312 км/ч.
Киитиро Тойода – хигиената като начин на живот
Историята на един от най-големите производители в света стартира като малко семейно предприятие, занимаващо се с направа на тъкачни станове. Неговият собственик Сакити Тойода има син Киитиро – слабо и често боледуващо момче. Никой не вярва, че именно той ще развие семейстия бизнес, но баща му има собствено мнение по въпроса. Той решава, че не трябва да учи сина си на нещата, които знае, а да го остави да измисли нещо сам.
На свой ред Киитиро е запален по автомобилите, увлича се по машиностроенето и обикаля света. За да намери пари за разработката на първия си автомобил, той продава патент за оборудване за станове. В същото време в заводите на компанията започват внимателно да разучават американските автомобили, като целта им е да разберат как са устроени те.
Така през 1935 г. се поява и първият прототип – A1 (на снимката), който е нещо средно между Chrysler и Chevrolet. Той е последван от седанът AA и от кабриолетът AB. После започва войната, компанията е на ръба на фалита и се налага да започне да освобождава работници. Киитиро не успява да преживее това и скоро умира.
Наседниците му обаче продължават делото и през 1951 г. стартира производството на модела със задвижване на четирите колела Land Cruiser. Първите модификации са копия на американски военни джипове, след които се появяват и напълно самостоятелни и оригинални разработки.
Японската философия се отличава от западната по всичко, в това число и когато става дума за ефективността на производството. Така например, още при направата на пъвия автомобилен завод е използван метод, получил името Just-in-time. Неговата идея е необходимите за производство детайли и компоненти да не се оставят да залежават в складовете, а да се докарват директно на конвейра. Те се правят в марки серии, качеството им се проверява непрекъснато, като се търсят всякакви начина за намаляване на цената и ускоряване на производството.
Именно в първия завод на Toyota се използа и система, според която всеки работник носи повишена отговорност. Ако служителят открие бракуван детайл или неправилно сглобен елемент, той дърпа специален шнур, който спира работата на конвейра. Този сигнален шнур се нарича „андон”, като неговото използване позволява нередностите да бъдат отстраняване веднага и на място, при това с малки последици.
Toyota започва да прави леки и икономични автомобили, които са и доста надеждни. През 70-те години избухва световната петролна криза и американците започват да се отказват от мощните големи коли, които карат и ги заменят с машини с нисък разход на гориво. Тогава настъпва звездният час на японците и само за 2 години Toyota става най-популярният чуждестранен бранд в САЩ.
В наши дни компанията не се притеснява да разкрие тайната си – уникалната методика за организация на производствени процес. На нея са посветени много книти и научни статии. И всички са на мнение, че ако Хенри Форд е измислил автомобилния конвейр, то Toyota го е направила съвършен.
Снимки: Honda, Suzuki, Toyota
9
