fallback

Социалистически герои: Wartburg 353

През 60-те тази простичка машина превъзхожда руските автомобили по почти всички показатели

По време на Студената война, в Източния блок концепцията за автомобилите е безкрайно проста - лесни за поддръжка, евтини за купуване и практични машини, които осигуряват транспорт на средностатистическото работническо семейство. Дизайнът е лукс, цветовете са тривиални, екстри на практика липсват, но именно заради спартанския си характер, някои от тези коли продължават да се движат и до днес. Неотдавна имахме удоволствието да ви разкажем историята на Trabant 601, сега продължаваме с неговия по-голям брат Wartburg 353. Това е отново класика от Източна Германия, която все още може да се види по част от улиците главно на Източна Европа.

  

Какво представлява?

За стандартите на 60-те Wartburg 353 е средноразмерен семеен автомобил, наследник на Wartburg 311. Моделът се е предлагал в няколко версии, сред които седан, комби и дори двуврат пикап. В класическата си седан версия купето е дълго едва 4.22 метра, което го прави по-късо от последното поколение на седана Ford Focus, който днес се счита за компактен автомобил.

     

Къде и кога се е произвеждал?

Производството започва през 1966 във фабриката в Айзенах, Източна Германия. Автомобилът остава върху поточните линии цели 25 години, а последната произвеждана версия е сериозно обновена спрямо оригиналния модел и се казва Wartburg 1.3. Името си моделът дължи на използвания 1.3-литров двигател от Volkswagen Polo. Общото производство надхвърля един милион бройки.

Технически детайли:

Класическият Wartburg 353 се задвижва от 3-цилиндров, 1.0-литров двутактов двигател, монтиран върху предната ос. Агрегатът задвижва предните колела с помощта на 4-скоростна механична трансмисия. В зависимост от използвания карбуратор, мощността варира от 55 до 58 конски сили и от 100 до 106 Нм максимален въртящ момент. Максималната скорост на хартия е 155 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч е 12 секунди.

   

Какво му е специалното?

Wartburg 353 се превръща в мигновен успех в целия Източен Блок, което се дължи на няколко основни причини. На първо място, германската машина е по-добра от повечето еквивалентни руски модели по почти всички параграфи - ускорение, максимална скорост, разход на гориво, управление, спиране и др. На второ място, 353 е изключително лесен за поддръжка, тъй като има доста прост двигател с едва седем движещи се части. И не на последно място, купето предлага място за четирима и техния багаж. На всичко това Wartburg 353 дължи славата си, като най-верните му почитатели често твърдят, че е като да караш кола, но да поддържаш мотоциклет.

    

Разбира се, не всичко е толкова розово. Автомобилът има много негативни черти, като една от най-основните е липсата на шумоизолация, което прави кабината доста шумна. На това се дължи и характерният камбанен звън, когато някоя врата бъде затворена по-силно. В кабината било толкова шумно, че повечето собственици решили да не поръчват радиокасетофон. Друг недостатък било управлението, което страдало от паметно недозавиване, особено на мокра настилка.

С всичко казано по-горе, Wartburg 353 остава автомобил със собствен характер. Някои го наричат Верния Ханс, а сред други групи е популярен като Варела.

  

През 1988 Wartburg 353 e заменен от Wartburg 1.3, който на практика представлява сериозно осъвременена версия на същата кола, разполагаща с 1.3-литров 4-цилиндров четиритактов двигател от Volkswagen Polo.

Последният Wartburg е произведен през април 1991.

 

fallback
  • #9
    Анонимен ( преди 7 години )
    Хубава кола беше.. за "онези" години. Че повечето бяхме с автобуса. Но пък не ни се прибираше много след като се е стъмнило. И не познавахме ключовече. И химията в храната, също не познавахме. И се смеехме всеки Божи ден.
  • #8
    Анонимен ( преди 7 години )
    Дрън дрън ,тези ги приказвай на някой младеж който не се е качвал на Варга. Да шумен беше ,но ,чак да не може да си чуваш приказката преувеличаваш. Колата си беше железна бягаше всички по светофарите, товареше адски много багаж и си изпълваше километража. Относно пушенето ,пушеше повече когато разбирачите сипваха повече масло отколкото трябва в бензина. Смея да твърдя ,че имаше завидно ускорение за кола от соц блока.
  • #7
    Darth Plague ( преди 7 години )
    Много си беше добра колицата за онези условия, досто години карах такава и нямам никакви спомени за "паметно недозавиване". Покрай социалистическата икономия в модела имаше и някои много иновативни за времето си неща.
  • #6
    Анонимен ( преди 7 години )
    Пръдливия Ханс му беше нарицателното, а това за верния Ханс за сефте го чувам.Това си беше луксозния вариант на Трабанта.Закачката беше, че това е най-дългия лек автомобил в света: 25 м. с пушека.Наистина много димеше и малко вървеше. Вътре си беше меко казано шумно. Нормален разговор с другите в колата трудно се водеше. Трябваше да викаш. Тази кола повече от 1-2 часа трудно можеше да се кара без да правиш почивка. Бръмваха ти ушите.Руските коли тогава може да е всичко,но си бяха направо лукс
  • #5
    Брандо ( преди 7 години )
    По-известен е като "пръдливия Ханс" но си има почитатели и днес.
  • #4
    METAXA ( преди 7 години )
    Тъй тъй , навремето баща ми чака ред 8 години за да купи ВАЗ 2106 от Мототехника ! А Варбурга съм го запомнил , че пушлявеше много и на баир е "гола вода ".
  • #3
    Me2 ( преди 7 години )
    Всичко добре,само дето чакаш,не се знае колко петилетки за да го купиш..:)
  • #2
    Анонимен ( преди 7 години )
    рррин дин дин дин дин
  • #1
    чубака ( преди 7 години )
    кой квот ще да ми говори туй ако е автомобил аз публично ще си направя харакири.
fallback
Последни