Най-лошите спортни автомобили: Mercedes-Benz CLK

Mercedes-Benz CLK е средноразмерно луксозно купе, което излиза на пазара в края на 90-те и идва на мястото на E-Class Coupe. От него са произведени 2 поколения, а производството му спира през 2009, когато германците връщат в играта доброто старо име Е-Class Coupe.



Първото CLK е представено през 1997, точно две години след премиерата на E-Class W210. Автомобилът се е произвеждал в две версии (купе и кабриолет) до 2002 в Бремен, Германия. Кабриолетът остава върху конвейера една година след това, когато и неговото производство е прекратено.

Въпреки че е рекламиран като част от семейството на Е-Class, в действителност CLK е базиран на C-Class W202. Първоначално на пазара се появяват две модификации, оборудвани с 4-цилиндрови двигатели с мощност съответно 136 и 197 к.с. Няколко месеца по-късно германците представят CLK 320, който се задвижва от 3.2-литров V6 мотор, а две години по-късно на пазара излиза и най-мощният вариант CLK 430.



Толкова ли е лош този автомобил?

Ако трябва да се даде кратък отговор на този въпрос, то той със сигурност би бил „Не“. Първото CLK определено не е най-лошият спортен автомобил, но проблемът е, че моделът дава по-малко, отколкото обещава на своите клиенти. В това число изключваме екзотичната AMG версия, която е твърде рядка и скъпа, за да бъде взета предвид.



Нека започнем с широкото схващане, че колата е известна със своите 4 фара, които за пръв път бяха видени на борда на новия тогава Е-Class. Стоповете също свидетелстват, че автомобилът е базиран на Е-Class, но въпреки всичко това, архитектурата е взета от по-малкия и евтин C-Class. Най-общо казано това означава, че клиентите плащат за Е-Class Coupe, но получават C-Class Coupe.

Колкото до базовия двигател, кой би имал нужда от 4-цилиндров атмосферен мотор в премиум спортно купе? На хартия базовото CLK 200 има достатъчно мощност (136 к.с.), но най-евтиното изпълнение се нуждае от цели 11 секунди, за да се ускори до 100 км/ч, което е тотално неприемливо в света на спортните автомобили. Ситуацията при CLK 200 Kompressor е по-добра – 9.1 секунди – но първият достоен вариант, който реално носи удоволствие зад волана, е CLK 230 Kompressor. За съжаление обаче той бил твърде скъп.



Когато човек си купи премиум автомобил или модел от гамата на уважаван германски производител, съвсем естествено е да очаква, че няма да му се налага да се сблъсква с технически проблеми. Въпреки че в общите случаи първото CLK било именно такъв автомобил, проблемите с електрическата инсталация били доста чести, което разваляло впечатлението от иначе надеждната кола. Електрическите стъкла, сложния механизъм на предната чистачка, както и електрическите предни седалки с отопление, бързо се доказват като лесно дефектиращи, като това е валидно най-вече за колите от първите години на производство.



Има място и за оптимизъм

Все пак първото CLK има много плюсове. Факт е, че двигателите от ниските ешелони са доста анемични, но над тях има много агрегати, на които си струва да бъде обърнато внимание. Така например, 4.3-литровият V8 атмосферен двигател в CLK430 превръща германското купе в голям и стилен автомобил, подходящ за дълги пътувания по магистрала. С този мотор колата ускорява до 100 км/ч за 6 секунди, което не е никак зле за стандартите в края на 90-те.

От друга страна, въпреки че да се използва непреходния E-Class за база би било повече от логично решение, платформата на по-малкия C-Class не е никак лоша. С изключение на AMG версиите на CLK, модификациите напомнят повече на GT автомобили за дълги пътувания, отколкото на чистокръвни спортни купета. CLK никога не е бил автомобил за пистата, но със сигурност може да понесе по-вдъхновен стил на шофиране. Хората, които смятат това за недостатъчен аргумент, могат да се спрат на AMG версиите, където компромисите, свързани с динамиката, са на практика липсващи.



Снимки: Mercedes-Benz