През последните години свикнахме да наблюдаваме съперничеството между Голямата немска тройка, включваща Mercedes-Benz, BMW и Audi. Преди 40 години обаче нещата не стоят така – Mercedes и BMW са лидери в премиум-сегмента, докато Audi е зад тях. Нещата се променят с излизането на един автомобил, предлагащ просторен салон, огромен багажник, комфортно окачване, „вечна” каросерия и задвижване на четирите колела.
Става дума за третото поколение на Audi A100, което през 70-те и 80-те години на миналия век се превръща в един от най-успешните автомобили в Европа, както на пазара за нови коли, така и на тези втора ръка. От него са произведени повече от 1 млн. бройки. А голяма част от тях доскоро все още можеха да се видят по пътищата на Европа, макар и да бяха натрупали доста годинки.
НАЧАЛОТО
През 70-те години Mercedes и BMW предлагат модели със средни размери – съответно Е-Class и 5-Series, както и автомобили от по-висок клас, попадащи в представителния клас F. Това за първата S-Class (W116) и първата 7-Series (E23). На свой ред Audi разполага само с Audi 100 C2 (type 43), която излиза през 1976 г. На фона на конкурентите от Щутгарт и Мюнхен този автомобил изглежда напълно достойно.
По същото време Mercedes и BMW започват активна разработка на „автомобила на бъдещето” и в Audi бързо разбират, че в началото на 80-те години тяхното 100 C2 ще бъде безнадеждно остаряло. Ръбатите форми, строгото разделяне на обема, стъклата с гумени уплътнения – всичко това е нормално за 70-те години, но за да спечелиш пазара, трябва да си преди своите големи конкуренти и в проектирането на бъдещи модели.
В този период сред автомобилните производители е много популярна темата с „автомобила на 2000 г.” – по-точно разработката на концептуални модели, в които са превъплътени идеите и мечтите на дизайнерите и инженерите. Всички те се движат в една посока, след като стигат до извода, че автомобилите трябва да станат възможно най-обтекаеми. Именно щателната разработка на аеродинамиката оказва най-благоприятно влияние не само на външния вид на машината, но и на нейните най-важни характеристики - максимална скорост, устойчивост, икономичност, екологични показатели и др.
Трябва да се отбележи, че германските производители по това време получават помощ от държавата по проект за намаляване на разхода на гориво. Целта на програмата е създаване на автомобил със средни размери и двигател с обем 1,6 литра да, който да харчи 7 л/100 км. Това е с 20% по-малко от средното за класа по това време. Така се появява Audi Auto 200, както и аналогични концептуални прототипи на Volkswagen и Mercedes.
Работейки над новата „стотица”в Инголщад запазват общата концепция с надлъжно разположение на мотора и задвижване към предните колела. Габаритите и разстоянието между двете оси да увеличени, за да може да се осигури максимално пространство в салона за шофьора и четиримата пътници. При серийното Audi 100 C3 обемът на багажника поставя рекорд за това време – цели 570 литра.
ПЪРВА ПОБЕДА
Всички това позволява на модела да спечели престижната награда „Европейски автомобил на годината – 1983”, като изпреварва Ford Sierra с 24 т. Журналистите са впечатлени не толкова от големия багажник, колкото от иновационния дизайн и великолепната аеродинамика на автомобила.
Факт е, че новата „стотица” наистина изглежда ултрасъвременно. Въпреки класическите си пропорции и трите отделни части – моторен отсек, салон и багажник, при Audi 100 C3 type 44 липсват резките граници и отчетливите преходи между повърхностите. Всички големи елементи от каросерията се сливат, докато допълнителните – дръжки на вратите и огледала са така проектирани, че да не пречат на аероинамиката.
Именно с външия си вид третото поколение на модела изпреварва своето време. Всичко изброено до момента плюс интегрираните брони и обединената с предната оптика решетка на радиатора, осигуряват на седана впечатляваща аеродинамика. Коефициентът на аеродинамично съпротивление (Сх) е 0,30 – нещо, с което нито един сериен модел не може да се похвали по това време. Едва през 1982 г. конкурентите от Щутгарт пускат на пазара новата E-Class (W124), която подобрява този рекорд, като постига 0,28.
Друго голяма предимство на Audi 100C е използването на цинк в каросерията. Този метал се появява в колата през 1985 г., като позволява на производителя да предлага гаранция срещу ръжда за 10 години. А ако автомобилът не попадне в сериозна авария и защитното покритие не бъде нарушено, то дори 20 години след производството по каросерията няма признаци на ръждясване. Благодарение на това Audi 100 печели сериозни успехи на пазара автомобили втора ръка.
ТЕХНИКА НА УСПЕХА
Новото поколение на Audi 100 се предлага с голяма гама двигатели – от скромния 1,8-литров мотор със 75 к.с. до 2,2-литровия 5-цилиндров агрегат с турбокомпресор, благодарение на който се развиват 165 к. От техническа гледна точка „стотицата” също представлява огромна крачка напред, тъй като преминава от традиционната за това време система с карбуратори към по-модерните начини за впръскване на горивото. 
Още от самото начало на модела се предлага и дизелов двигател, а при фейслифта през 1990 г. Audi 100 получава 2,5-литров TDI със 120 к.с. и 200 Нм въртящ момент. Като вибрации и шум този двигател се доближава до стандартните по това време бензинови мотори. Голямото приемущество на автомобила обаче е друго.
ЗАДВИЖВАНЕ QUATTRO
През 1984 г. автомобилът започва да се произвежда във версия със задвижване на четирите колела под името Quattro. Използването на тази технология е значително улеснено от надлъжното разположение на двигателя. Така именно Audi става първият производител, който успява да превъплъти идеята за използване на четири водещи колела не само при движение по тежки терени, но и за подобряване на устойчивостта и управляемостта по стандартни пътища.
Технологията има огромен потенциал, който в Инголщад решават да подчертаят по нестандартен начин. За нагледна демонстрация на възможностите на серийното Audi 100 CS quattro рали-пилотът Халад Демут се изкачва по ски-шанца с 37,5-градусов наклон. Това постижение така и не е подобрено, но предизвиква Mercedes-Benz и BMW да започнат веднага да разработват автомобили от същия клас, снабдени със система 4х4.
„Стотицата” е особено важна за Audi и заради това, че нейното трето поколение се превръща в основата не само за по-мощни и по-богато оборудвани модели от семейството 200, но и заради факта, че бе използвано за база за създаването на представителен седан с обозначението V8. Именно тази серия изиграва ролята на „входен билет” за Audi за навлизането в бизнес-класа.
УСПЕШНА ДО КРАЯ
През 1988 г. моделът претърпява фейслифт, като едновременно с това в компанията работят и върху следващата генерация на автомобила. При обновяването си Audi 100 C3 е оорудван с нови брони, като някои детайли от тях са правени на ръка. 
Салонът също е променен значително, като получава така наречения „пълен приборен панел” с дървени елементи. Идеята е автомобилът да може да се справя с конкурентите си до излизането на Audi 100 C4, което става факт през 1991 г. И което е последната „стотица” на компанията.
Има и още нещо – през 1989 г. се появява прототип на хибриден автомобил, в чиято основа е именно Audi 100 C3. Машината носи името Audi Duo (на снимката), като към стандартния бензинов двигател е добавен електромотор, производството на Siemens, както и комплект никелово-кадмиеви батерии. Това се случва по време, в което хибридите изглеждат като фантастика.
Именно 100 C3 type 44 обаче е автомобилът, който научи потребителя, че турбокомпресорите и задвижването на четирите колела могат да бъдат използвани не само в спортен автомобил или всъдеход, но и при седан от бизнес-клас. А както показва историята заложените в него идеи и концепции се използват и до днес, като разбира се са значително подобрени с развитието на електрониката и с техническия прогрес.
Снимки: Audi
2
