Рядко на някой автомобил му се налага да изтърпи толко мъки, колкото на френския луксозен седан Monica 506. А още по-рядко някой автомобил има една толкова нещастна съдба.
Без съмнение, френският бизнесмен Жан Тастевен десетки пъти е проклинал деня, в който му е дошла идеята да създаде собствена автомобилна марка. Защото замисленият от него проект му носи само скандали, загубени нервни клетки и пропиляни пари. Единственото утешение за Тастевен е, че той става последният френски производител, създал един истински скъп, луксозен и спортен седан от най-висока класа, който се е произвеждал серийно.
Историята започва още през 1930 г., когато бащата на Жан – Арно, става собственик на разположената в град Балбини компания Atelier ET Chantiers, която произвежда оборудване за железопътния транспорт. Началото е успешно и Арно решава, че синът му трябва да стане инженер, за за може да поеме бизнеса. Това става през 1955 г., когато Жан оглавява семейното предприятие. То променя името си на Compagnie francaise de produits metallurgiques (CFPM) и започва да се разраства.
Нещата сигурни биха продължили да се развиват отлично за Тастевен, но през 1964 г. френският производител на луксозни автомобили Facel фалира. Като един истински патриот Жан приема случилото се за трагедия. Той не може да се примири, че Германия и Италия произвеждат луксозни коли, а неговата любима Франция – не. Тастевен разполага с пари, а амбициите му са още по-големи.
През 1966 г. проктът за създаване на нов автомобил започва да придобива конкретни очертания. Тастевен назначава своя помощник Анри Жиковски за шеф на проекта. Той бързо провежда кастинг за технически директор и избира англичанина Крис Лоурънс – бивш състезател и нелош конструктор. Британецът започва да проектира колата, като предлага за нея да бъде взет 2,5-литров мотор Triumph, развиващ 182 к.с. Предимството му е, че с тези параметри той се вмества в данъчните ограничения, действащи във Франция.
Веднага се появява първият сериозен проблем – двигателят подхожда за двуместно купе, а Тастевен иска голям и луксозен седан. Такъв, който да може да се противопостави ако не на Rolls-Royce и Bentley, то поне на Jaguar и Mercedes-Benz. Затова и купува лиценз от английския конструктор Едуард Мартин за създадени от нето 3,0-литров V8 мотор с 270 к.с.
Този двигател е разработен за участие в състезания, като основното му предимство е ниското тегло – едва 100 кг. Има обаче и сериозен недостатък – високооборотният мотор не е подходящ за солиден седан и се нуждае от преправяне. Лоурънс се консултира със свои колеги от Rolls-Royce и те се захващат с преработката на агрегата. Обемът е увеличен до 3,4 литра, а мощността намалена на 240 к.с. Резултатът се харесва на Тастевен и той иска от Rolls-Royce да започне да произвежда двигателите за автомобила. Британците обаче не са склонни да правят мотори за потенциален конкурент и така сътрудничеството с компанията приключва.
Междувременно Лоурънс завършва първия прототип, който Тастевен кръщава на съпругата си – Monica. През 1968 г. автомобилът преминава първите си километри на пистата „Силвърстоун”. Шасито се оказва подходящо, двигателят и 5-степенна механична скоростна кутия също не създават проблеми. Дизайнът обаче е ужасен и се налага да бъде променен. Жиковски намира румънеца Тудор Раскану, който придава нов вид на автомобила, преправяйки го кардинално.
В крайна сметка Monica се превръща в 100-процентова спортна кола, която обаче има 4 врати. За 60-те години на миналия век дизайнът не е революционен, но пък е достатъчно нестандартен. Най-радващото е, че Раскану прави всички промени, без по никакъв начин това да се отрази на шасито. За съжаление, румънецът не успява да види резултата от работата си, тъй като през 1970 г. се разболява и умира само след няколко дни.
Чертежите на Раскану са изпретани в ателието от Торино - Carozzeria Alfredo Vignale, което трябва да създаде пълноразмерен макет. Проблемите обаче продължват – ателието сменя собственика си, като новият е фирмата De Tomaso. А Алфредо Виняле, който обещава да довърши работата, не го прави по уважителна причина – през декември 1969 г. той загива в автомобилна катастрофа. Налага се Лоурънс да търси връзки в Англия и за направата на макета е наето британското ателие Airflow Streamlines.
Най-накрая всичко е готово и първият готов автомобил е показан пред публика на автосалона в Париж през 1972 г. Общото название на проекта е Monica GT (Grand Tourer), но на изложбата колата се появява под името Monica 350. Тастевен решава да покаже обема на двигателя, което е обичайна практика. След автосалона колата е изпратена за тестове в Италия, където местните специалисти остават доволни от нея, но посочват голямата слабост – двигателя. Те са категорични, че това е слабото място на автомобила и това ще доведе до сериозни проблеми.
На Тастевен не му остава нищо друго, освен да търси ново „сърце” за колата. Изборът му пада на 5,6-литров V8 двигател на Chrysler, развиващ 285 к.с. Той е преработен от фирмата Racer Brown, за да може да влезе под капака на автомобила, който отново сменя името си – на Monica 560. И така се появява като сериен модел на автосалона в Женева през 1973 г.
Като цяло Monica 560 събира много положителни отизиви от пресата, най-вече въм Франция. Седанът е представен като идеен наследник на колите на Bugatti, Delahaye и Facel. Автомобилът е нестандартен – дължината му е почти 5 метра, а разстоянието от 2,77 метра между двете оси осигурява комфорт на пътниците на задните седалки. Предлагат се 5 цвята на каросерията, а салонът е направен от скъпа кожа. Има електрически прозорци, централно заключване, касетофон и 3-степенна автоматична скоростна кутия, която е опция. Monica 560 ускорява от 0 до 100 км/ч за 7,7 секунди и развива 240 км/ч, което я прави неофициално най-бързият седан в света.
Добрите новини обаче бързо приключват, тъй като през 1973 г. избухва световната петролна криза. А Monica 560 обича да си похапва – разходът на бензин е 24 л/100 км. Като добавим и цената от 164 000 франка (само с 1000 франка по-малко от Rolls-Royce Silver Shadow), става ясно защо за този автомобил никога не е имало опашка от желаещи да го купят. Нещата постепенно отиват към пълен провал, тъй като Тастевен се нуждае от поне 400 продадени автомобила на година, за да може да покрие разходите си. Поръчките обаче са едва 50-ина и това кара на 7 февруари 1975 г. бизнесменът да обяви проекта за приключил.
Години по-късно Робърт Дженкел, собственик на британската фирма за производство на реплики на автомобили Panther, прави опит да реанимира Monica. Той купува правата върху автомобила и се опитва да го предлага в Англия. Не се получава нищо и това слага точка на последния френски луксозен седан. От него са произведени 35 бройки, като 17 от тях да предсерийни прототипи. По различни данни, до наши дни са оцелели между 6 и 11 машини. Затова и Monica 560 наистина е един от най-редките автомобили на планетата.
Снимки: Интернет
0
