Точно преди 70 години - в началото на 1947 г. от конвейра на Московския завод за малотражни автомобили слиза първият сериен "Москвич-400". Това е и първият модел на марката, която вече не съществува. Събитието става епохално и по друга причина, защото по същото време обикновените граждани получават правото да си купят нов автомобил. По-рано това се разрешава само на привилегированите.
Оцелелите до наши дни "Москвич"-и вече се броят за ретро и колекционерски коли. А всъщност моделите 400 и 401 в продължение на десетилетия са скромни труженици, които вярно служат на своите собственици. И не само на тях, а и на децата и внуците им. Същият този "Москвич" е копие на "Opel Kadett", който е често срещан в СССР преди Втората световна война, а след нея вече идва и като трофей от победата. Как обаче "Москвич" става "Москвич" знаят малцина, тъй като началото на тази история се съхранява в архива на Съветската военна администрация в Германия. Ето кратък преразказ на цялата история в снимки.
Opel Kadett KJ38 и подобреният, благодарение на независимото окачване К38 (за СССР е избрана модификацията с 4 врати), се произвеждат през периода 1938-1940 г. Автомобилът има носеща каросерия, 1,1-литров мотор с 23 к.с., 3-степенна скоростна кутия и хидравлични спирачки. През 1945 г. съветската делегация посещава завода в Рюселхайм (по това време градът е под американска юрисдикция), където се произвеждат автомобилите на Opel преди войната. Там обаче почти нищо не е оцеляло - нито чертежи, нито поточна линия.
Руснаците купуват 4 автомобила Opel и да ги дадат на автомобилното подразделение на действащото по това време Управление за изучаване на постиженията на германската наука и техника. То се ръководи от полковник Гончаров, който през есента на 1945 г. получава задача да създаде нов автомобил по оцелелите образци.
В създаването на "Москвич" участват фирми от Берлин, Кемниц, Дрезден, Лайпциг и Шварценберг. В тях работят немски инженери и техници, но се ръководят от руснаци. Специално от Москва пристига конструкторът Олег Дъйбов, под чието ръководство започва подготовката за производството на автомобила.
Освен базовият седан в Шварценберг се подготвят и няколко прототипа с различни каросерии, в това число и фургон, както и две комбита. Част от тяхната конструкция е от дърво или от един лист метал. 
Появява се удължена с 500 мм модификация. Това е 7-местен седан, който трябва да работи като такси. До 1 август 1946 г. са сглобени 5 експериментални мотора, направени на базата на стандартните, 286 чертежа, 44 прототипа и 319 шаблона.
Първите 5 "Москвич"-а са сглобени през декември 1946 г., а серийното производство стартира през януари 1947 г. Първите 50 бройки обаче не остават в СССР, а са експортирани във Финландия. След това автомобилът се появява и на местния пазар, като достъп до него имат абсолютно всички граждани. Стига да разполагат с пари, разбира се...
Салонът на "Москвич-400" е много тесен, не се отоплява, а достъпът до мизерния багажник става през задните седалки. Но това са дребни проблеми в сравнение с радостта, че най-после имаш собствен автомобил.
Автомобилът постоянно се модернизира. През 1954 г. мощността на мотора е увеличена от 23 на 26 к.с. Последните машини от серията "401" получават 1,2-литров двигател с 30 и 35 к.с. 
През 1947 г. започва производството на дървено-метален фургон, който е разработен изцяло в Москва. Той се казва "Москвич 400-422", като има товароподемност от 250 кг. Причината за избора на подобна конструкция е лесно обясним - в страната има липса на метал след войната. От този модел са произведени над 11 000 бройки.
Това е комбито "Москвич 400-421", което така и не става сериен автомобил, въпреки че са направени няколко опитни образци. Просто заводът по това време няма капацитет за още един модел. А това можеше да бъде първото комби, произведено в СССР.
През декември 1948 г. излизат първите "Москвич 400-420А" със свалящ се покрив. Неговата поява е обяснена не само с желанието за разширяване на моделната гама, а и (отново) с липсата на метал. До 1952 г. са произведени 17 742 бройки.
Заводът произвежда "Москвич 400 К" - така нареченито търговско шаси. Върху него се изграждат фургони с различни размери.
Още по време на разработката в Шварценберг германците от Opel са наясно, че техният автомобил все пак остарява. Затова и е подготвен този освежен вариант, който също е изпратен в Москва.
През 1949 г. се появяват 5 различни прототипа, които се различават един от друг по някои детайли. Те са с удължено шаси, с багажник, до който се достига отвън и с променен дизайн. На тях е пробван и експериментален мотор с обем 1,19 литра и 33 к.с. Скоро обаче става ясно, че е нужен напълно нов модел. Такъв става именно "Москвич 402", който излиза през 1956 г.
До същата тази 1956 г. са произведени общо 250 000 "Москвич"-а, което е близо 4 пъти от "Опелите". Много от тях се ползват десетилетия, като с течение на годините получават нови двигатели и ходова част. Последните модификация имат 12-волтово оборудване, както и различни седалки и нов приборен панел. Някои оцеляват дори до наши дни.
Снимки: Интернет
9
