Къде изчезнаха микроавтомобилите? (Част 2)

Преди време започнахме да разказваме историята на микроавтомобилите, които сякаш се изпариха от пазара. Идеята беше да отговорим на въпроса има ле все още място за такива коли. Колкото и парадоксално да звучи, немалко хора имат нужда от тях, по една или друга причина - но защо тогава производителите не успяват да предложат нещо, което да отговори на тази нужда? Отговорът е по-долу.

В Италия, малките автомобили никога не са били считани за символ на нисък социален статут. Тези малки машинки, известни още и като микроавтомобили, винаги са били разглеждани като възможност за обикновения човек да има лично превозно средство, което е съобразено с размерите на централните градски улички.

Fiat например, винаги са били активни участници в този сегмент, най-вече благодарение на работата на уважавания инженер Данте Джакоза. Италианецът оценява високо предизвикателството, което ръководството му спуска – да създаде минималистичен, но качествен автомобил с достъпна цена.
 

Джакоза вярвал, че първото впечатление при запознаването с нов автомобил, е от изключително значение. В тази връзка той се концентрира много върху качеството – първото докосване на дръжката на вратата, шумът от закопчаването на обезопасителния колан, движението на скоростния лост и ръчната спирачка. Точно с такава нагласа той работи по култовия модел Fiat 500 – неговата версия A (Topolino) с предно разположен двигател и по-късния вариант D със задно разположен мотор, както и всички техни модификации. Интелигентен дизайн преди всичко.
 
 

 
 
За да се придържа към идеята за ниска цена, Джакоза настоявал отделните елементи от каросерията, както и вратите и капаците, да бъдат пресовани от лист ламарина, а не оформяни на ръка, което значително щяло да намали производствените разходи и да ускори процеса.
 
 

Японският инженер Рюичиро Кудзе имал сходна философия при разработката на миниатюрното Subaru 360 през 1958 г. Той приключи своята кариера като шеф на спортното подразделение на японската компания – Sti, преди да почине ненадейно през 2005 г. Въпреки че оглавявал отдел, занимаващ се със състезателни и високопроизводителни машини, Кузе винаги имал предпочитания към минималистичните автомобили. Последният такъв, разработен с негово участие, е излязлото през 2003 г. Subaru R2.
 
 

   
  
Този мъник бил създаден, за да отговори прецизно на изискванията на Kei класа в Япония. Най-общо казано, това са малки, икономични и евтини автомобили, предназначени да осигуряват достъпен транспорт за хората в Япония след Втората световна война.
   

За да е част от въпросния клас, който се възползва от значителни данъчни облекчения, всеки автомобил трябвало да бъде не по-дълъг от 3 метра, не по-широк от 1.3 метра и не по-висок от 2 метра, а работният обем на двигателя не трябвало да надхвърля 360 куб. см. Впоследствие, през 1976 г., правилата били променени - до 3.2 метра дължина, 1.4 метра височина  и 550 куб. см. По-късно, рестрикциите станали още по-либерални и днес Kei колите могат да са дълги 3.4 метра, широки 1.48 метра и да имат двигател с работен обем до 660 куб. см.

Постепененното увеличаване на размерите е смятано за грешка от истинските фенове на микроавтомобилите, но от друга страна, то е добре аргументирано, що се касае до постоянно затягащите се изисквания за безопасност.
 
  

И  до ден-днешен на автомобилните изложения ставаме свидетели на много концептуални микроавтомобили. През 90-те Plymouth има доста добри идеи в областта, но тъй като този тип автомобили не са нито бързи, нито мощни, нито агресивни, концептуалните разработки на американците така и не били широко отразени в специализираните медии, което пък от своя страна не предизвикало нужния за всеки концепт интерес.
 
 

Много конструктори и независими дизайнери продължават да изследват възможностите на концепцията за миниатюрен автомобил с ниска цена, но в последните години на пазара почти не излизат находчиви и успешни такива автомобили. Все пак има една страна, в която малките превозни средства са на почит и се приемат не по-зле от големите си събратя по време на автомобилните изложения. Страната е Индия.
  
  

  
 
В края на миналото десетилетие, индийският бизнесмен Ратан Тата пое инициативата да създаде най-евтиния сериен автомобил в света. Резултатът се появи през 2008 г. в лицето на Tata Nano - микроавтомобил с четири врати, места за четирима и компактен двигател, разположен отзад. Идеята на Ратан Тата и неговата компания Tata Motors бе да се създаде автомобил, който да е от полза на индийските семейства, които до този момент не са могли да си позволят автомобил и са ползвали мотоциклет за придвижването си. За съжаление, Nano така и не оправда високите очаквания на своите създатели по ред причини, но въпреки това автомобилът дава тласък на местното производство, което се концентрира в разработката на компактни автомобили.
 
 

Популярен пример за съвременен микроавтомобил е Smart. Марката, развивана от Mercedes-Benz, конструира модели, които са популярни най-вече в Европа, но отново не в мащаба, в който създателите им се надяваха. С модела ForTwo, Smart продължават да развиват първоначалната си концепция за двуместен автомобил, който може да се паркира перпендикулярно на успоредно паркомясто, но въпреки това дизайнерите се опитват да привлекат нови клиенти с 4-местни и “спортни” разработки. Не особено успешно, както се забелязва от липсата им по улиците.

От всичко това излиза, че в света има място за микроавтомобилите, но за да са успешни, те обезателно трябва да бъдат забавни, стилни и чаровни. Засега такъв липсва на пазара, а останалите са обречени на тотален неуспех. За да си купиш маломощен, бавен и неагресивен автомобил, би било хубаво поне да е красив за гледане и забавен за шофиране, нали?