11 Вартбурга, които едва ли някога сте виждали

Корените на социалистическия герой Wartburg всъщност водят доста по-назад, още към времената на имперска Германия. През 1896 Хайнрих Ернхард основава велосипедната работилница FFE в град Айзенах, където скоро започва да прави и един доста просто устроен автомобил с лицензен френски двигател от Decauville. Колата е наречена Wartburg - на едноименния замък над Айзенах. На практика това е третият най-стар автомобилен производител в Германия, след пионера Benz и Daimler.
  
 

Първият автомобил на Wartburg, 1898

Но нещата не потръгват и Ернхард продава бизнеса. Следващият собственик произвежда автомобили под марката Dixi, като последният модел от 1927 е всъщност лиценз на английския Austin 7. Тогава фабриката в Айзенах e купена от BMW, до този момент производител само на самолетни двигатели и мотоциклети. Така лицензният Austin се превръща в BMW 3/15 - първия лек автомобил на марката.
  
   

BMW остава в Западна Германия след войната, но някои от моделите й за кратко се произвеждат и на изток, със същата емблема и под името EMW, като това 327
 
  
Но връзката между BMW и Айзенах е прекъсната след Втората световна война, когато заводът остава в съветската окупационна зона (както впрочем и всички фабрики на предвоенния лидер в германската автопромишленост - Auto Union). Значителна част от машините в Айзенах са директно откарани в СССР. С останките властите в ГДР дават старт на местната автомобилна индустрия.

В Цвикау започват да сглобяват довоенните DKW F8, но под новата марка IFA (Industrieverband Fahrzeugbau). Те служат като основа и за изцяло новото семейство автомобили от среден клас - Wartburg 311.
 
 

Wartburg 311
 
  
Това е първият чисто "социалистически" модел - макар че под съвременния му за онази епоха дизайн продължава да се крие старият двутактов двигател на DKW с три цилиндъра. Wartburg 311 се появява на пазара през 1955 - почти едновременно със съветския Москвич-402 и с чешката Skoda Octavia. Произвежда се именно в бившия завод на BMW в Айзенах.
   
    

Wartburg 312-300, един от най-добрите образци на дизайнера Ханс Флайшер

Двутактовият двигател не е единственият анахронизъм в този автомобил - той все още е върху рама, с напречен преден ресор. Агрегатът с обем 0.9 литра и 37 конски сили задвижва предните колела.

Истината е, че и другите соц модели от епохата не са кой знае колко по-напредничави. Но Wartburg, за разлика от съветските си аналози, поне се предлага със завидно разнообразие от каросерии. Има класически седан, но също и триврато комби, петврато комби "Camping "с панорамни задни прозорци, купе, кабриолет... През 1957 се появява даже и роудстър, с допълнително форсиран до цели 50 конски сили мотор (чрез два карбуратора или един двукамерен).
През 1965 заводът пуска и леко осъвременения модел 312, с пружинно окачване и с варианта 300 НТ - роудстър с твърд покрив.
 
  

Първият произведен Wartburg 353

Това е последно ура за първата генерация на Wartburg. През 1967 тя е заменена от втората - 353, с радикално променен и доста модерен за онова време външен вид, и с глезотии като предни дискови спирачки. Но под сменената опаковка рецептата си остава същата: рама със заварена към нея каросерия, двутактов мотор... Даже множеството версии на 311 остават в небитието. Новият модел е само седан или комби (по-късно и в съвсем лимитирани серии се правят полицейски кабриолет и пикап, наречен Trans).
  
  

  
 
Дизайнът и на 311, и на 353 e дело на Ханс Флайшер - ветеран още от времената на BMW в Айзенах.

Ресурсите, с които разполагат той и колегите му от инженерния отдел, са много скромни. Но все пак шефът на завода Вилхелм Хелбах успява да издейства да се закупи нова поточна линия от Renault, както и машини за боядисване от западногерманската Durr. Правят се дори опити да се вземе по лиценз ванкел от NSU вместо стария двутактов мотор на DKW, но без успех. Все пак служителите на предприятието, прекръстено междувременно на AWE, не се срамуват от продукта си. Шефът по двигателите Конрад фон Фрайберг монтира двутактовия агрегат на състезателна лодка клас R1 и става... световен шампион.
 
 

Заводът на AWE в Айзенах. Днес на това място, но в изцяло нова фабрика се прави Opel Grandland X

Wartburg 353 се изнася във всички социалистически страни - в България например през 80-те се продаваше свободно от "Кореком" без неизбежното при "Мототехника" дългогодишно чакане - само за целта трябваше да имаш отнякъде конвертируема валута. От тази опция се възползваха най-вече българи, работили в Либия и други "валутни" направления.

Но 353 излиза и отвъд Желязната завеса. Продават го в Кипър, Малта, ЮАР, Финландия. Във Великобритания се предлага под името Wartburg Knight и даже се радва на известна популярност, най-вече заради просторното купе и големия багажник. Англичаните го кръщават "работливия Ханс" (у нас "Ханс" викахме на трабанта, но с не толкова ласкав епитет преди това).
  
  

Wartburg 1.3 - лебедовата песен, с двигател от Volkswagen

Въпреки старомодната конструкция и двигател, вторият Вартбург е съвсем адекватен за 60-те години. Но през 70-те вече е трогателно остарял в сравнение със западните модели. А ГДР продължи да го произвежда чак до началото на 90-те - всъщност автомобилът дори с малко надживя държавата, която го създаде. През 1988 най-сетне получи по-адекватен мотор - 1.3-литровия Alpha на Volkswagen, с 58 конски сили. Тази кола, наречена Wartburg 1.3, се държеше прилично на пътя и даваше надежди за бъдещето. Но после внезапно заводът в Айзенах бе продаден на Opel, и след 95 години съществуване създадената от Хайнрих Ернхард марка потъна в небитието.

11 Вартбурга, които едва ли сте виждали (ГАЛЕРИЯ):

1 от 11 | 11 Вартбурга, които едва ли помните

EMW 340
Първият модел, сглобяван в Айзенах след войната, е по същество предвоенно BMW. Даже емблемата се запазва, само буквата B - от Bayerische - e заменена с Е (от Айзенах)