Абсолютно невъзможно е човек да подмине външния вид на автомобил като Phantom Corsair. Особено, ако знае, че този автомобил е създаден през 1938 г., когато е изглеждал като нещо, спуснато от друга планета. И това не е всичко, защото екстравагантният външен вид на Corsair е комбиниран със също толкова смел интериор, който може да приюти до 6 души.
Прототипът е създаден от Ръст Хайнц, който е бил изключен от университета „Йейл“ и не е искал да участва в семейния бизнес. Вместо това, през 1936 г. 22-годишният Хайнц си купува чисто нов автомобил Cord 810/812, който впоследствие използва за база на проекта Corsair. За целта Хайнц се свързва с независимите производители от Bohman & Schwartz, които се съгласяват да изпълнят мечтата му и започват работа по неговите скици.
.jpg "Фантомът от операта: Забравеният Phantom Corsair от 1938 г.")
Елегантното фастбек купе е изградено от алуминий и е проектирано във въздушен тунел. То е значително разширено, за да се скрият колелата и да се постигне по-изчистен и аеродинамичен външен вид. Всеки алуминиев панел от купето е изработен на ръка, а фаровете са проектирани специално за този автомобил. Като допълнение, телескопичните подпори на хромираните калници са изработени от нулата.
.jpg "Фантомът от операта: Забравеният Phantom Corsair от 1938 г.")
Интериорът е не по-малко специален и в него могат да влязат до 6 души в конфигурация 4+2. Интересен е дори достъпът до кабината, който се осъществява с помощта на автоматични врати, отварящи се с натискането на бутон. Стъклата са затъмнени и имат зелен оттенък, а върху таблото се забелязват много копчета и контролери, които допълват въздухоплавателната тематика, около която е изградена колата. Интересното е, че дори през тези години, инженерите са се опитали да изработят детайла така, че да минимизират нараняванията на пътниците в случай на удар.
.jpg "Фантомът от операта: Забравеният Phantom Corsair от 1938 г.")
Phantom Corsair тежи повече от 2086 кг и се задвижва от 4.7-литровия V8 двигател на Cord 810/812. Така или иначе, моторът е претърпял някои модификации, с които мощността му е била увеличена от стандартните 125 к.с. до 190 к.с., които задвижват предния мост с помощта на 4-степенна автоматична скоростна кутия. По онова време максималната скорост от 185 км/ч е била повече от впечатляваща.
.jpg "Фантомът от операта: Забравеният Phantom Corsair от 1938 г.")
Въпреки всичките си качества, Phantom Corsair далеч не е перфектен от гледна точка на механиката. Така например, малките отвори в предната част пречат на адекватното охлаждане на двигателя, който и без това има навика да прегрява. Разделеното челно стъкло изглежда много добре, но влошава видимостта, като ситуацията е още по-зле отзад.
Смята се, че Ръст Хайнц е похарчил повече от 24 000 долара, за да сбъдне мечтата си, като дори е имал амбицията да пусне колата в серийно производство. Намерението му било колата да се продава със стартова цена от 15 000 долара. Хайнц дори пуснал реклама на Corsair в списание Esquire. Колата се появява и във филма „The Young in Heart” на Дейвид Селжник, а на международното изложение през 1939 г. е обявена като „Автомобилът на утрешния ден“.
.jpg "Фантомът от операта: Забравеният Phantom Corsair от 1938 г.")
За съжаление, Хайнц умира в пътен инцидент на 25 години, а Phantom Corsair остава произведен в един-единствен екземпляр. През 50-те, комикът Хърб Шрайнър купува колата от семейството на Хайнц и отправя молба към дизайнерa на BMW 507 – Албрехт Гьорц – да направи няколко промени. Предната част е модифицирана, за да се подобри охлаждането на двигателя, а челното стъкло е сменено с цяло, за да се оптимизира видимостта. Нещо повече, покривът е изрязан и е получил два панела, които могат да се демонтират и да превърнат колата в тарга.
Впоследствие, хазартният магнат Уилям Хара купува уникалната машина и я реставрира. Оттогава, величественият Phantom Corsair е показван на различни изложения и автомобилни събития, сред които Фестивалът на скоростта в Гудууд, Англия и изложението за екзотични автомобили в Пебъл бийч, Калифорния.
В момента колата се намира в Националния автомобилен музей в Рино, Невада.