В годините на германското икономическо чудо, т. нар. Виртшафтсвундер, първият автомобил слиза от поточната линия в Бохум. Канцлер тогаша е Конрад Аденауер, почти няма безработица, а в сърцето на Рурска област се появява нов завод за автомобили. Една епоха, на която днес, 52 години по-късно, се сложи край. Въпреки това обаче залезът на завода започва много по-рано, пише в свой обзор германският Handelsblatt.
Надписът "Оставаме" е задраскан. Снимка: Ройтерс
Заводът на Opel в Бохум, обяд, малко след 13 часа, един ден преди края на производството. В паркинга до вратата има паркирани BMW-та, Audi, Peugeot. Дори собствените служители вече не шофират Opel - някои в знак на протест. Работната сила на Opel изневерява. Създадените във фабриката модели тук вече нямат предимство. И това е символ на разпада на традицията, който се случва в Бохум.
А преди работниците на Opel караха само Opel. За служителите на концерна идентифицирането им на улиците с компанията се подразбира от само себе си. Opel им дава хляба, така че те са посланик на марката. В тази роля се виждаха мнозина. Също и Дирк Грюцнер.
Преди 31 години той започва в Opel като чирак. И остава верен на марката досега. В дни като днешния, той седи на бюрото в офиса си на шефския етаж. От там 47-годишният мъж вижда сам трагедията, която се разиграва на паркоместата. Той знае, че на отдадеността му на Opel скоро ще бъде сложен край.
Производството в Бохум, вторият най-голям завод на компанията в Германия, ще бъде затворено. В нощта срещу петък през конвейера мина последната Zafira, а сега просто заводът се чисти. Само още седмица, а след това много от 3200-те служители ще останат на улицата.
„Много боли да видиш как заводът бавно се изпразва“, казва Грюцнер. „Направо ми се плаче“. Този мъж е преживял доста неща във фабриката. Пикът в производството и задаващия се срив. Борбата за запазване на завода, надеждите, разочарованията. И горчивия край.
От чирак той си проправя пътя нагоре към оперативните дирекции и надзорния съвет. След повече от три десетилетия той познава до болка работата на концерна.
В офиса му има плакати на Борусия Дортмунд. Кризата на любимия му тим обаче не може да се сравни със ситуацията, в която се намират работниците на Opel в Бохум. "Когато си тръгнем, тук няма да остане индустрия. Абсолютната мизерия", казва Грюцнер.
До неотдавна Бохум бе люлка на германската автомобилна индустрия. В пика в началото на 21 век тук всеки ден по 1000 коли са напускали поточната линия. На всеки 80 секунди – по една кола. За тази цел е имало наети 1800 работници само на конвейера.
Въпреки това обаче „производство на акорд“ бързо се превръща в излишък. Основен проблем за Opel, който започва да го засяга фатално от 2008 г., когато продажбите на европейския пазар се сриват застрашително.
Компанията майка General Motors, която дълго време бе дойна крава за Opel, въведе строги мерки за икономии. Първа жертва става заводът в Антверпен – в началото на 2010 г. Тъй като бизнесът не се подобри, започват да се разпространяват слухове, че дори и обекти в Германия са изложени на риск.
И една новина от 3 август 2012 г. подлудява служителите в Бохум. Джеймс Кейн, говорител на GM, обявява, че компанията преговаря със синдикатите относно закриването на завода в Рурската област.
Работническият съвет счита това първоначално за шега. Председателят Райнер Айненкел се опита да успокои работната сила. Новината е "глупост", пише той във вътрешноведомствен мейл. „Синдикатите, а това е особено вярно за IG Metall, не преговарят за закриване на заводи. Това никога няма да направят и работническите съвети на Opel”, пише той. Оказва се, че е сбъркал.
И това става ясно на 10 декември 2012 г. - денят, в който всичко се променя за Айненкел, Грюцнер и колегите им. Тогава на събрание в завода тогавашният председател на борда Томас Седран обявява закриването на поделението в Бохум. Обръщението му трае не повече от четвърт час. Обявяването на датата за закриването на завода пък отключва размирици и Седран е принуден да бъде изведен от халето от бодигардове, които да го пазят от служителите на Opel.
Днес, почти две години по-късно Грюцнер и колегите му се борят с болката по различен начин. Стените по коридорите в завода са облепени с плакати. Акции на солидарност с хора, които до последно са се борили срещу закриването. „Това е моят последен Opel – той все още е от Бохум“, пише на един постер. С черния си хумор служителите се опитват да избягат от бъдещето. „Без него не бихме могли да понесем случващото се“, казва Грюцнер.
От респект към усилията на служителите Грюцнер се бори почти денонощно за запазването на завода. Преговорите с шефовете са траели до 6 часа сутринта. Но всичко е напразно. За първи път в Германия се закрива автомобилен завод, който не е на фалирала компания. „За първи път умира жив завод“, казва мениджърът.
47-годишният мъж влиза и излиза през вратите на завода, откакто е на 16 години. На 1 септември 1983 г., а тази дата си спомня много добре, той започва да се учи да работи на универсална фреза. В дебюта си на практическия урок той получава контузия.
Той никога не е упражнявал придобитата си професия. Вместо това е привлечен от производството на трансмисиите. Това подразделение, в което се работи при климатизирани 20 градуса по Целзий. В което кафе се пие от чаши от неръждаема стомана, така че не се охлажда. Или поне Грюцнер прави това през 24-те години, които прекарва тук, преди да се присъедини към съвета през 2009 г.
Той преживява срива на Opel на предния фронт. Окончателното решение на GM за закриване на производството идва в късната есен на 2013 г. Концернът предпочита да измести сглобяването на Mokka – последното възможно спасение за Бохум, вместо да го остави в Рурска област. „Това би било чудесно допълнение към модела Zafira“, казва Грюцнер. „Заводът ни нямаше да бъде осъден“. Решението тогава става публично чрез прессъобшение, според което синдикатът IG Metall и Opel са се разбрали за конкретно споразумение.
Най-късно от тогава много служители в Бохум имат смесено отношение към синдиката. Те подозират, че е сключена сделка. Че техният завод е пожертван в полза на другите германски локации - Рюселсхайм, Кайзерслаутерн и Айзенах. Този въпрос вероятно ще занимава Грюцнер и след 17 декември, когато е официалният му последен работен ден.
"Това е ужасно", казва той. Грюцнер е един от 265 служители на Opel, за които ще има нови позиции. 265 от общо 3200 служители. От 1 януари той ще започне като склададжия в склада за части. Това е всичко, което ще остане от завода на Opel в Бохум. От член на надзорния съвет – в служител в склада. Понижение? На този въпрос той няма да отговори. И само казва: "Това беше най-правилното решение."
Още анализи с икономическа тематика четете в Investor.bg
1
