Тези автомобили са произведени в един екземпляр и по различни причини не достигат до поточните линии. Някои производители просто са се изплашили от високата цена, други са преминали към разработката на различен проект, докато трети са искали да демонстрират разкош с тези образци. Въпреки това всички те са били еталон на скорост, стил, лукс и иновативни технически решения.
Jaguar C-X75 (2010 г.)
Това важи особено за Jaguar C-X75, който така и си остана само прототип, въпреки намерението на компанията да произведе 250 бройки. Британците обаче се отказват заради нестабилната икономическа ситуация, тъй като се съмняват, че ще успеят да продадат 250 коли, всяка на цена от $1.5 млн. Технологиите, използвани за този модел, обаче намират приложение в други автомобили на Jaguar.
Автомобилът има шаси от карбон, разработено съвместно с тима на Willliams от Формула 1, а също така свръхлеки джанти и аеродинамични елементи в стила на Ф1. В началото прототипът разчита на 4 електромотора (по един на всяко колело), като общата им мощност е 780 к.с. Те се захранват от литиево-йонни акумулатори, които се зареждат от газови микротурбини.
По-късно от Jaguar съобщават, че ще снабдят суперколата с 1.6 литров бензинов мотор с директно впръскване на горивото с турбина и механичен компресор. Мощността на двигателя е около 500 к.с., като той ще работи съвместно с два електромотора.
Според производителя C-X75 ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.4 секунди, а от 80 до 145 км/ч - за 2.3 секунди. Максималната му скорост е 330 км/ч.
Zagato Raptor (Lamborghini Raptor, 1996 г.)
Този автомобил е проектиран от дизайнерското бюро Zagato за Lamborghini. Суперколата получава платформата и V12 двигателя с мощност 650 к.с. от Diablo VT, като за нейното проектиране са били нужни само 4 месеца. Това е една от първите машини, проектирани от компютърна програма, което обяснява краткия срок.
Двуместният Raptor има каросерия от въглеродни нишки и покрив, който се мести назад и превръща колата в роудстър. Благодарение на композитните материали машината е с около 300 кг. по-лека от Diablo. Любопитното е, че тя не разполага с ABS или други подобни системи.
Производителят планира да пусне 50 бройки от модела, но Lamborghini решават, че е по-добре да обновят Diablo, преди да изкарат на пазара Murcielago. Затова и Raptor си остава само в един екземпляр, който е продаден през 2000 г. за уникално малка сума - $220 000, които са платени от американски колекционер.
Ford GT90 (1995 г.)
Концептът, показан на автосалона в Детройт през 1995 г., трябва да се превърне в „най-могъщата суперкола на планетата”. Или поне такива са намеренията на американския производител. 
И действително – машината разполага с V12 двигател с 4 турбини, като мощността му е 720 к.с. А обявената от Ford максимална скорост е 407 км/ч. Подобен показател постига Bugatti Veyron, който се появява едва 10 години след концепта на Ford.
Конструкцията на машината е алуминиев монокок, на който се прикрепени елементи от карбон. Изпускателната система е направена от специални материали, издържащи на високи температури, като Ford взаимстват тази технология от NASA, която я използва за своите совалки.
Прототипът също така става първият представител на новата дизайнерска философия на Ford, носеща името „New Edgе”. По-късно тя е използвана за модели като Focus и Ka. Моделът GT90 обаче така и не тръгва в серия, защото за американците той се оказва прекалено „чужд и сложен”. Във Ford решават да заложат на GT в ретро-стил, който напомня на легендарния GT40.
Maybach Exelero (2005 г.)
Maybach Exelero е един от най-разкошните и скъпи суперавтомибили на планетата. Той е построен на базата на лимузината Maybach 57 съвместно с германската фирма за автомобилни гуми Fulda. С него тя иска да рекламира своя нов продукт, който е изчислен да достига скорости от над 370 км/ч.
Външният вид на машината е в стила на автомобилите, произвеждани през 30-те години на миналия век. По настояване на Fulda в салона влизат елементи от плексиглас, кожа, алуминий и неопрен (вид синтетичен каучук).
Возилото има тегло от 2660 кг. и V12 двигател с обем 6.0 литра и мощност 700 к.с., който работи съвместно с 8-степенна автоматична трансмисия. От 0 до 100 км/ч Exelero ускорява за 4.4 секунди, а максималната му скорост е 351 км/ч.
Единственият екземпляр е купен за $8 млн. през 2011 г. от американеца Брайън Уилиямс. Само година по-късно концернът Daimler обявява закриването на марката Maybach, тъй като тя носи огромни финансови загуби.
Audi Rosemeyer (2000 г.).jpg "И сам воинът е воин!")
Концептуалният автомобил със задвижване на четирите колела е построен в чест на знаменития германски състезател от 30-те години на миналия век Бернд Розермайер. Машината получава стилистичните черти на болидите Auto Union, които са особено популярни преди Втората световна война.
Впрочем колата се позиционира не само като уважение към знаменития пилот, но и като предвестник на суперколата R8. Тя се появява през 2006 г. и позволява на Audi да намали изоставането си от Lamborghini – нещо, за което германците си мечтаят още от 90-те години на миналия век.
Обзавеждането на возилото е доста аскетично – четириточкови колани за безопасност, лост за скоростите и волан с 4 спици, направен от алуминий. Колата обаче разполага с W16 мотор, разположен пред задната ос и даващ мощност от 792 к.с. Скоростната кутия е 6-степенна, механична, а максималната скорост на машината достига 350 км/ч.
Сега концептуалният модел е част от експозицията на музея на Audi в Инголщад. Той е своеобразен паметник на Розермайер, който загива в пика на своята кариера през 1938 г., докато се опитва да постави световен рекорд за скорост през 1938 г.
Cadillac Cien (2002 г.)
Появата на тази суперкола отбелязва 100-годишнината на американската компания. Това личи от името – Cien на испански означава „сто”. Моделът трябва да отбележи какво е свършил Cadillac през миналия век и как ще изглеждат автомобилите на компанията през следващия.
Инженерите на компанията имат нелеката задача да създадат иновативна суперкола с максимално аеродинамична каросерия, но в същото време да съхранят традиционния за марката външен вид. В крайна сметка дизайнът е взаимстван от американския изтребител F-22 Raptor, като в случая той е комбиниран с този на класически модели на марката.
Като истински юбиляр Cien разполага с последните към този момент технологии, сред които са системата за спътникова комуникация OnStar, системата за гласово управление Communiport, парктроник и система за нощно виждане, която проектира изображенията на предното стъкло.
Суперколата разчита на 7.5 литров, 12-цилиндров мотор с мощност 750 к.с. и 6-степенна скоростна кутия, като смяната на предавките се осъществява с помощта на „пера”, разположени на волана. Cadillac Cien ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.5 секунди, а максималната му скорост е 330 км/ч.
В серийно производство обаче автомобилът така и не тръгва, тъй като американците спират разработката на 12-цилиндровия двигател и се насочват към далеч по-перспективните 6 и 8-цилиндрови мотори.
Volkswagen W12 Nardo (2000 г.)
С този концепт „народната марка” трябва да покаже, че може да произвежда не само достъпни модели, но и суперколи-рекордьори. Първият прототип се появява още през 1997 г., като е последван от няколко машини, които на практика не се отличават на външен вид.
Най-мощната версия - W12, немците показват през 2000 г., като изобщо не планират да я пускат в серийно производство, а само искат да проверят техническите възможности и надеждността на W12 двигателя с мощност 600 к.с.
Разработка на екстериора на този модел е поверена на самия Джорджето Джуджаро. Италианците успяват да създадат перфектната аеродинамика, която съвместно с двигателя позволяват на автомобила да ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.5 секунди и да достига максимална скорост от 357 км/ч. 
Автомобилът успява да подобри 7 световни рекорда на пистата „Нардо” в Италия, като сред тях е постижението за най-висока скорост в продължение на 24 часа. За едно денонощие машината изминава 7749 км, постигайки средна скорост от 322 км/ч.
Информация и снимки: Motor
3
