Muscle cars, ама не съвсем

Има един период в историята на така наречените „масъл-кар” – между 1972 и 1982 г., когато производителите на автомобили са направо задушени от новите правила за екология.

Тогава на пазара излизат машини с показатели, които са направо срамни дори за настоящите компактни коли. Ето автомобилите, които впечатляват само с външен вид, но като показатели не заслужават да бъдат наричани „масъл-кар”.

Ford Mustang King Cobra от 1978 г.

Ford направо достига дъното със своя Mustang ІІ, произвеждан през периода 1974-1978 г. Автомобилът разполага с V8 мотор, който има 139 к.с. Да, няма грешка. Конете са горе-долу толкова, колкото в днешно време предлага един 1.6 литров бензинов двигател, слаган на Fiesta.

През 1978 г. Ford пуска допълнителен пакет King Kobra с жълти ивици, специална предна броня и 13-инчови джанти. С него машината изглежда доста по-страшно, но това трудно може да прикрие липсата на мощност. С новия пакет колата прилича донякъде на Trans Am, който обаче е с 81 к.с. по-мощен. За щастие, през 1979 г. на пазара идва Fox Mustang, който слага край на мъките на Kobra.

Pontiac GTO от 1974 г.

Произведеният през 1964 г. Pontiac GTO е считан за първия масъл-кар. Формулата за успеха му е проста – поставяте един V8 двигател с мощност 325 к.с. (те достигат 348 к.с. с карбуратор Tri-Power) на едно сравнително малко шаси и получавате страшно бърза кола. По-късно се появява и пакет с двигател Ram Air IV V8, където конете официално са 370, а неофициално – около 400.

През 1973 г. обаче новите изисквания карат производителя да пусне версия с V8 мотор с мощност само 250 к.с. Това обаче не е дъното – година по-късно излиза модификация с 200 к.с. Все пак малко по-късно в Pontiac се усещат и махат GTO от името на модела, който вече е подходящ само за американски баби.

Chevy Monza Mirage от 1977 г.

Chevy свива Monza купе, като се опитва да създаде малка, спортна и доста скъпа алтернатива на Camaro. И както всеки един американски спортен автомобил от този период и този е с малка мощност под капака.

Конкретно Monza Mirage се появява през 1977 г. с напълно нов пакет, който вклюючва по-широки калници, спойлери и ивици по каросерията. Моторът обаче би предизвикал само пренебрежителна усмивка – V8 с обем 5.0 литра и мощност 145 к.с. Горе-долу толкова колкото при King Kobra, за който вече стана дума.

Plymouth Volare Road Runner от 1976-1980 г.

Малко са автомобилите от категорията, който могат да се надпреварват на улиците с истински Road Runner през 60-те години на миналия век. Тази кола се превръща в легенда през 1970 г., когато участва в шампионата NASCAR, но и на нея не и се разминават ограниченията, поставени на производителите.

В средата на 70-те години Plymouth пуска на пазара купе от среден клас, наречено Volare. То е с двигател 318 CID, V8, като мощността му е сведена до 160 к.с. Като опция по-късно се появяват модификации с мощност между 175 и 195 к.с. Големият проблем на този модел обаче се оказва друг – той бързо ръждясва и затова се налага през 1977 г. почти всички автомобили да бъдат изтеглени от пазара.

Pontiac Trans Am от 1982 г.

Трето поколение Pontiac Firebird е прекрасен автомобил. Неговите елегантни линии поставят нов стандарт за аеродинамиката. Когато се появява през 1982 г. всички забравят слабото представяне на предшественика му. Голяма реклама на колата прави участието в хитовия сериал Knight Rider.

Ако човек обаче погледне под капака на колата през 1982 г. ще види 2.5 литров мотор с мощност 90 к.с. Това е стандартен 4-цилиндров двигател за Firebird. Като опция се предлага и V8 агрегат с обем 5.0 литра и мощност 145 к.с. Има и модификация Cross Fire, където мощността е малко по-голяма – 165 к.с. Малко по-късно се появява и версия на същия мотор с инжекционно впръскване, където конете достигат до 190.

Dodge Mirada CMX от 1980 до 1983 г.

През 1970 г. купетата са на мода благодарение на комфорта, пространството и големия двигател. Те са бързи, но и бързо се изчерпват особено в началото на 80-те години. Тогава Dodge вади коз от ръкава си. Това е Mirada, който трябва да замени познатия Charger.

Новият модел е на шасито на седана Dimplomat, който по това време е особено популярен като полицейски автомобил. Въпреки впечатляващия си вид обаче Mirada има V8 двигател с мощност 185 к.с. Това го обрича на неуспех и моделът „умира” през 1983 г., когато продажбите на компанията падат главоломно.

Chevy Citation X-11 от 1980 до 1985 г.

GM започва намаляване на мощността на автомобилите с предно предаване, което засяга легендарни модели като Oldsmobile Omega, Buick Skylark и Pontiac Phoenix. Така се появява Chevy Citation X-11, който прави впечатления със стикера на каросерията и спойлера. Машината излиза с нов V6 мотор, чиято мощност е 135 к.с.

Това не е никак лошо за една сравнително малка кола в началото на 80-те години, но проблемът е, че все пак говорим за спортни автомобили. Отгоре на всичко се появяват доста проблеми като бързо гниене и склонност на машината да се върти при натискане на спирачката, когато блокират задните колела. Това бързо обрича Citation, който съвсем скоро е забравен.

AMC Gremlin GT от 1978 г.

До 1978 г. AMC Gremlin записва 8 сезона на пазара. Хечбекът със задно задвижване обаче губи доста, след като година по-рано получава V8 мотор с мощност 120 к.с. Това кара AMC да пусне в продажба версията GT.

Машината е с нови, по-широки калници, спойлери, нов цвят на купето и 14-инчови джанти. Салонът също така изглежда доста по-добре от предишната версия, а под капака е поставен 4.2 литров, 6-цилиндров двигател от Jeep CJ-7s, който обаче не е никак подходящ за този автомобил.

DeLorean DMC-12 от 1981–1982 г.

Благодарение на главната си роля във филма „Завръщане в бъдещето” този автомобил се превърна в икона за Америка. Въпреки че оттогава измина четвърт век, мнозина все още не могат да отделят образа на DMC-12 от неговата истинска същност. А тя показва само едно DeLorean определено не е бърза кола.

Да, дизайнът на машината е отличен и няма как да бъде другояче, след като е на Джуджаро. Шасито показва огромен потенциал, тъй като DeLorean нае не кой да е, а легендарния конструктор на Lotus Колин Чапман да работи по него. Ако погледнете обаче под капака, ще видите двигател, дело на сдружението по това време Peugeot-Renault-Volvo. Той е 2.8 литров, V6 с мощност 130 к.с. Доста анемичен за кола, която по това време струва $25 000.