Близо 40 години на пазара в Европа господстваше един и същи автомобил. Но понеже нито една власт не може да трае вечно, отдавна гадаехме коя ли ще е колата, която най-после ще свали от трона Volkswagen Golf.
Вижте ВИДЕО от теста ни на Volkswagen T-Roc:
Дали ще е Peugeot, или Renault, или може би някой пришълец от Азия? Всъщност се оказа, че автомобилът, сложил точка на диктатурата на Golf, също е Volkswagen. И сега той получава толкова дълго чаканото второ поколение.

T-Roc отне голяма част от продажбите на Golf и го свали от върха в Европа, но не е заел мястото му, поне засега. През 2025 предишният модел остана трети, на около 30,000 бройки от Dacia Sandero. Комбинирани, T-Roc и Golf имат почти 407,000 продажби. Sandero e с 243,000
Най-продаваният SUV в Европа през 2025
В началото T-Roc изглеждаше само като плаха отстъпка на Volkswagen пред задълбочаващата се SUV мания в Европа - един компактен кросоувър, който да допълва Golf в гамата. Но постепенно дубълът започна да настига основния актьор, и през 2022 окончателно го измести. Дори и през 2025, в деветата година от живота си, първото поколение на T-Roc успя да е най-продаваният SUV и третият най-продаван автомобил в Европа изобщо. И да пласира близо 900 бройки в България. За второто поколение обаче германците имат малко по-други амбиции.

Голям колкото първия Tiguan
Външният вид вече ви е подсказал каква е целта на Volkswagen с тази кола.
Можете да мислите за новия T-Roc като за бейби Tiguan. Новото поколение е с 12 см по-дълго от досегашното, и е на практика с размерите на първия Tiguan - но с по-голямо междуосие от него.

Това означава не само повече пространство вътре, особено на задния ред, но и чувствително по-голям багажник, който вече побира 475 литра. В същото време, с дължина 4.37 метра, T-Roc си остава удобен за маневриране и паркиране в града.
Приликата с Tiguan и с още по-големия Tayron не е само визуална: много от чертите на по-скъпите модели вече са пренесени и тук, начело със светещите емблеми и новите матрични светлини IQ Light. Като цяло T-Roc е позагубил малко от младежкия чар на първото поколение и изглежда по-зрял. И това не се отнася само до дизайна, както ще видите. Но първо - най-важният въпрос: какво има под капака.

Никакви трицилиндрови мотори повече
За момента можете да си изберете какъвто искате двигател - стига да е 1.5 турбо, мек хибрид. За щастие по-късно тази година Volkswagen ще добави още малко избор към гамата, включително 2.0 TSI със задвижване на четирите колела, а също и нещо, което компанията не е предлагала от доста години на пазара: пълен хибрид.

Този пълен хибрид също ще ползва 1.5-литровия бензинов турбомотор и ще е с две степени на мощност - 136 или 170 коня.
|
150 к. с. максимална скорост 250 Нм максимален въртящ момент 8.9 секунди 0-100 км/ч 212 км/ч максимална скорост |
Над него, с 204 конски сили, ще е двулитровият TSI от ново, пето поколение, който при T-Roc ще се предлага само в комбинация със задвижване на четирите колела. А в самия край на годината трябва да дочакаме и T-Roc R с версия на същия двигател, напомпана до цели 333 коня. Но истината е, че обикновеният мек хибрид е напълно достатъчен за нуждите на повечето купувачи.
Хората, които се ужасяват от трицилиндровите двигатели, могат да дишат спокойно: тук няма и не се предвижда да има такъв агрегат. Даже базовото ниво със 115 коня е с 4 цилиндъра - през повечето време. Защото този двигател има система за изключване на два от цилиндрите за икономия на гориво. Когато не изисквате пълната мощност и се движите спокойно, с умерена скорост, втори и трети цилиндър се деактивират.

Включването и изключването им става съвсем гладко и вероятно дори няма да го усетите. За което спомага и доста добрата шумоизолация на салона.
Плазмено напластяване за цилиндрите
Този 1.5 TSI е всъщност познатият ни двигател от семейството ЕА211 на Volkswagen, но вече във второто му поколение и с доста подобрения спрямо предишното.

Втората му еволюция е все така с алуминиев блок, но втулките на цилиндрите са подложени на една доста иновативна технология, наречена атмосферно плазмено напластяване, или APS. При нея йонизирани газове създават плазмена струя с температура до 10 хиляди градуса Целзий, която стопява прахообразни материали и ги напластява върху повърхностите. Така третирани, цилиндрите на 1.5 TSI са почти неуязвими, поне на теория.

Самият двигател работи по цикъла на Милър и има турбокомпресор с променлива геометрия. Това би трябвало да гарантира, че винаги, при всякакви условия, работи с оптимално обогатена смес - което намалява разхода и повишава ефективността.
Пестелив, но силен в изпреварванията
Любопитното е, че Volkswagen дава еднакви показатели за разхода и за 115, и за 150 коня - между 5.5 и 6 литра на 100 км комбинирано. Ние отчетохме между 6.5 и 7.1 в нашия не особено пестелив снимачен цикъл. Но и това е с близо литър по-малко от предишното поколение, което нямаше мека хибридна система.

Освен всичко това, този електромотор може и да подпомага движението на автомобила. Той има въртящ момент от 56 Нютонметра, което е с 12 повече от полското фиатче на баща ми навремето.
Дори и със 150 коня, T-Roc няма да блесне на състезание по драг рейс. Ускорението от 0 до 100 км/ч е почти девет секунди. Но помощта на електромотора се усеща при всяко по-рязко натискане на педала и прави изпреварванията обидно лесни.

Офроуд с "паркетник"?
Друга област, в която тази кола няма амбиции да блести, е офроудът. Дори и бъдещата версия с 4Motion ще е фокусирана върху стабилността, а не върху проходимостта. С 16 сантиметра пътен просвет, това изглежда съвсем логично. Но ние понякога имаме твърде хладни отношения с логиката.

Понеже нашият тест се падна точно в двата дни на българската зима, решихме да си поиграем със съдбата и да вкараме този Т-Rоc в по-сериозен офроуд. Независимо, че това е истински класически "паркетник" с предно предаване. И общо взето, нещата минаха много добре. До момента, в който вече не бяха толкова добре.

В леда и калта на Средна гора този кросоувър се справи изненадващо уверено, благодарение на зимните гуми и на отлично калибрираните стабилизиращи системи. Чак накрая, когато съвсем се отпуснахме и в името на един ефектен кадър върнахме назад право в малко тресавище, T-Roc се предаде. Опряхме до добрината на местните хора, и до стоманеното въже на тяхната лебедка. Но като отчетем, че повечето днешни градски SUV дори не биха могли да стигнат до място, откъдето да ги изтеглят, отчитаме това като зелена точка за фолксвагена.

Срещу тази кал нашият тестов T-Roc най-после се предаде
Няма вече и ръчни скорости
Нещото, което T-Roc е загубил завинаги, са ръчните скорости. Всички версии вече са със 7-степенен автомат с двоен съединител, поради което и скоростният лост се е качил горе на волана, освобождавайки място на централната конзола за други неща.

С този лост се свиква съвсем лесно и вероятно ще го сметнете за удобство. Едно допълнително натискане в позиция D превключва на S, тоест спортен режим на трансмисията.
Иначе на нормален път T-Roc стои стабилно, с много директен и предсказуем волан и с дискретни електронни помощници, които се намесват само когато наистина е необходимо. След два поредни китайски модела с истерично пищящи системи, това бе приятно разнообразие.

Тук получавате също и всички електронни системи, които имат и клиентите на Tiguan, включително вече активен асистент за следване на лентата и асистент за паркиране, който може да запамети до 50 метра маршрут и после сам да го възпроизведе, дори докато вие сте извън автомобила.
Адаптивният круиз контрол през цялото време знае къде се намирате и къде ще се намирате след малко, благодарение на навигационната карта, и може примерно да ви отнеме от газта, когато влизате в населено място. Лесно можете да надделеете над това, просто като натиснете по-агресивно педала. Но всъщност е доста удобно.

Багажникът е пораснал до 475 литра - далеч не рекордно за класа, но напълно достатъчно за нуждите на всяко нормално семейство. Или всеки нормален оператор
Новото поколение за пръв път въвежда при Т-Roc и хед-ъп дисплей. Една екстра, която аз лично бих препоръчал.
Мултимедия и управление на функциите
Във всички версии приборите са дигитални, а мултимедията има 10.5 инча диагонал в базовото ниво и почти 14 инча - в по-високите. Това е познатата ни система на Volkswagen със сензорни плъзгачи за климатика и звука, което, честно казано, не е най-любимото ни решение.

Но иначе системата е подобрена драстично в сравнение с дебюта й в ID.3 преди шест години. Работи бързо, доста по-интуитивно, и за четири дни не засякохме никакви бъгове. Освен това получавате същия като в Tiguan кръгъл контролер долу, с който сменяте режимите на движение или управлявате звука на аудиосистемата.
Салонът е по германски добре обмислен и ергономичен, с приятна на вид и пипане текстилна тапицерия на таблото и като цяло със скъпи материали на видимите места. Няма никакви дръзки експерименти, всичко е познато и работи по очаквания начин. С едно изключение: отпаднала е традиционната ръкохватка за вратата. Заменена е с едно лостче точно там, където би легнала дланта ви върху вратата - симпатично и удобно решение.

Седалките са комфортни и с достатъчно странична опора, местата за вещи са в изобилие, и можете да регулирате размера на поставките за чаши с eдна хитра система.
Цената расте. Оборудването - също
Естествено, както може да очаквате в наши дни, и цената е пораснала в сравнение с предишното поколение. Базовото ниво - с 1.5 със 115 коня - започва от 29 700 евро. И достига до 37,000 евро за 150 коня в най-високото ниво на оборудване R-line - колата, която ви показваме.
Но истината е, че тази повишена цена е за сметка на много допълнителни неща. Първо, както ви казах, няма ръчни скорости. Всички цени включват и автоматик.
И второ, в резултат може би и на китайската и азиатската конкуренция, Volkswagen е станал доста по-щедър със серийното оборудване.

В миналото германците обичаха да ни предлагат оголено базово ниво и после дълъг списък със скъпички екстри.
Тук даже и базовото ниво ви дава неща като климатроник, парктроник отпред и отзад, рейки на покрива, два USB порта отпред, и два USB порта отзад.
Естествено, има си и списък с допълнителни опции: като панорамен шибедах, адаптивно окачване, масажна функция в седалките. И също 20-цолови джанти - които обаче не ви препоръчваме, поне докато в България не започне да се краде по-малко от асфалт. Ако са ви по джоба, повечето от тези глезотии са доста приятни. Но дори базовото ниво ще ви осигури всички основни удобства.

Заключение
Някой някога беше казал за Стивън Спийлбърг, че неговите филми са толкова изпипани във всяко отношение, че вече е спряло да ни прави впечатление и не го забелязваме. Нещо подобно важи и за този автомобил.
Той не е шампион по нито един показател. Не е най-големият в своя клас. Не е най-комфортният. Не е най-бързият. Но той е точно това, което бяхме свикнали да очакваме от един Volkswagen: компетентен във всяко отношение.
Още снимки от теста на VW T-Roc вижте в ГАЛЕРИЯТА:


7