Единствената Alfa Romeo 33 Spider Cuneo има V8 с 230 к.с.

През 1968 г. Alfa Romeo представя 33 Stradale - спортен автомобил, базиран директно върху състезателния 33 Sport и облечен в каросерия, проектирана от Франко Скальоне. Механиката на модела обаче привлича интереса и на други дизайнери, които в края на 60-те и началото на 70-те търсят все по-смели форми за автомобилните изложения. Така се появява Alfa Romeo 33 Spider, получил по-късно името Cuneo.

След Carabo на Bertone, P33 Roadster и 33/2 Coupé Speciale на Pininfarina, както и Iguana на Italdesign, Pininfarina използва шасито на Alfa Romeo за още един експеримент. Прототипът е представен в Брюксел през 1971 г., а за проекта отговаря Паоло Мартин, който по това време работи в Pininfarina.

Мартин премахва оригиналната каросерия на шасито от P33 Roadster и я заменя с напълно нова конструкция. Формата е изключително ниска и клиновидна, с напрегнати и ъгловати линии, широко наклонено предно стъкло и проста предпазна дъга зад пътническото отделение. Тя изпълнява и допълнителна функция, като служи като опора за капака над изпускателните отвори.

Каросерията почти напълно се отказва от извивките. Малкото останали заоблени елементи около калниците подчертават широчината на гумите, докато предното стъкло е единствената голяма извита повърхност. То обгръща кокпита като визьор на каска и леко се издига над ниските странични линии.

Предната част запазва идеята за гумена броня, но светлинната графика е напълно променена. Фаровете са групирани в един правоъгълен блок, разположен централно в ниската, частично закрита решетка. Страничната част е изчистена, като през нея преминава единствено оранжева декоративна лента, допълнена от емблемата на Pininfarina върху предния калник и зелена четирилистна детелина в задната част.

33 Spider Cuneo няма врати. Остър ръб разделя вертикалната странична повърхност от плоската зона около кокпита, в която са интегрирани два въздухозаборника тип NACA. Клиновидният ръб продължава от предния капак и постепенно се издига, преди да завърши в рязко отсечената задница.

Задната част е доминирана от черен правоъгълен панел, в който са разположени шест задни светлини и осем изпускателни тръби. Всяка тръба е свързана с отделен цилиндър, а решението е препратка към състезателните моторни лодки. В интериора воланът с вдлъбната форма и четири спици има само оборотомер, докато останалите кръгли прибори са подредени в редица по средата на арматурното табло.

Зад седалките е разположена тънка тръбна предпазна дъга, която едновременно допринася за сигурността и поддържа капаците над всмукателния колектор. Оранжевите акценти по седалките повтарят цвета на каросерията и допълват минималистичната визия на прототипа.

Задвижването на автомобила е поверено на 2,0-литров V8 с ъгъл между цилиндровите редове 90 градуса. Двигателят е разположен надлъжно в задната част и използва блок и цилиндрови глави от леки сплави, както и два горни разпределителни вала с верижно задвижване.

Атмосферният агрегат развива 230 к.с. при 8880 об./мин., а максималната скорост на автомобила достига 250 км/ч. За началото на 70-те години това превръща Cuneo в изключително сериозна демонстрация на възможностите на Alfa Romeo 33 и на дизайнерската смелост на Pininfarina.

Alfa Romeo 33 Spider Cuneo остава еднократен проект. Единственият построен екземпляр е запазен в отлично състояние и днес се намира в музея на Alfa Romeo в Арезе, където е изложен редом с други представители на семейството 33.