Британец си купи Ferrari F40 вместо къща, за да прекара 22 години в приключения

Да похарчиш и последната си стотинка за Ferrari F40, преди да си купиш къща, звучи като финансов съвет от 12-годишно хлапе, което има плакат с култовия автомобил на стената в стаята си. Британец обаче твърди, че това е най-доброто решение в живота му. От 22 години той обикаля Европа с жълтото си F40, което кара по зимни пътища, наводнени писти и дори в любителски състезания. И макар цената на колата да е скочила десетократно , нейният собственик не смята да я продава.

През 2004 мъж на име Чарлз (фамилията не се съобщава) получава дивидент в размер на 163 000 британски лири. По това време той няма собствено жилище, но вместо да си купи такова, отива при местен дилър на Ferrari, където плаща 170 000 за F40. Чарлз си тръгва в колата, но все още няма къде да я паркира, разказва историята му Supercar Driver.

Историята става още по-невероятна, защото само година по-късно мъжът купува още едно Ferrari F40 и притежава двете в продължение на няколко години. Цените им започват да растат и едното е продадено с такава печалба, че първото излиза без пари.

Твърди се, че запазеното F40 на Чарлз някога е било собственост на певеца Род Стюарт. Първоначално е излязло от завода в Маранело с червен цвят, но по-късно е пребоядисано в жълто, като Чарлз е черпил вдъхновения от Porsche 962, което е видял през 90-те години. По колата са направени редица подобрения, включващи по-голямо задно крило, по-агресивен дифузьор, подсилено шаси, модифицирани турбокомпресори и изпускателна система с по-добра пропускливост.

Оригиналният 2,9-литров V8 двигател с две турбини развиваше 478 к.с. Модифицираният автомобил на Чарлз генерира между 520 и 600 к.с. в зависимост от налягането на турбото, макар че обикновено той поддържа мощността около 550 к.с. Тази мощност не се проявява плавно. F40 може да изглежда сравнително спокоен, преди турбините да се „събудят“ и да изстрелят водача в ситуация, изпълнена с много повече скорост, шум и напрежение. Модерните суперколи може и да са по-бързи, но според Чарлз малко от тях носят същото усещане за страх и адреналин.

Чарлз е изминал по-голямата част от пробега от близо 22 000 км, отбелязан на километража. Той е пътувал с Ferrari-то из Европа, стигал е до Валенсия и дори е спал в купето, тъй като застрахователните условия изисквали автомобилът да бъде под постоянен надзор. Всеки, който познава интериора на F40, ще разбере, че „спането“ вероятно е означавало да се свие в тясно пространство, наподобяващо куфар от карбонови влакна.

Освен това е карал колата на пистите „Донингтън“, „Ангълси“ и „Нюрбургринг“ при проливен дъжд. Комбинацията от мокра настилка, рязко разгръщане на мощността от турбото и почти пълна липса на електронни системи за сигурност звучи не толкова като ден за забавление на пистата, колкото като битка с гравитацията.

Постоянно растящата стойност на F40 понякога кара Чарлз да се замисли какъв финансов риск поема. Но след това той запалва двигателя, кара колата както трябва и се прибира с убеждението, че всяка секунда си е струвала.

Именно това прави историята му толкова специална. Той не е пазил Ferrari-то за следващия му собственик. Изпълнил е живота на автомобила с пътешествия, дни на пистата, нови приятелства, критични ситуации и незабравими спомени. Чарлз е купил мечтата си, преди да си купи къща. И 22 години по-късно твърди, че е направил правилния избор.