В съвременната автомобилна индустрия технологиите от рода на "steer-by-wire" (управление по жица без физическа механична връзка) се рекламират като последна дума на науката. Малцина обаче помнят, че още през 1970 година, с дебюта на футуристичното спортно купе Citroën SM, френските конструктори въведоха в серия нещо много по-дръзко, комплексно и чисто механично-хидравлично – легендарната кормилна система DIRAVI.

Името зад съкращението идва от френското Direction à rappel asservi (управление с контролирано връщане), но зад елегантната терминология се крие радикална концепция. За разлика от традиционните системи, където хидравликата само помага на шофьора да върти волана, при DIRAVI колоната на волана не задвижва директно колелата при нормална работа. Вместо това воланът управлява хидравличен разпределителен клапан. Помпа под високо налягане подава флуид към хидравличен цилиндър на предния мост, който всъщност завива гумите.
Най-впечатляващата и необичайна характеристика на тази технология е пълната липса на обратна връзка от пътя. Ако автомобилът премине през дълбока дупка, паваж или дори претърпи спукване на предна гума с висока скорост, ударът изобщо не се пренася върху волана. Водачът не усеща никакви вибрации или тласъци, а колата продължава да поддържа абсолютно права линия без каквото и да е занасяне.
За да компенсират липсата на естествен уред за обратна връзка, инженерите вграждат специален вътрешен механизъм с гърбица и ролка, задвижван от отделно хидравлично налягане. Той прави нещо изумително: независимо дали автомобилът се движи или е напълно спрял на място, воланът винаги се стреми да се върне в перфектно центрирана позиция с огромна сила. Ако завъртите волана на място и го пуснете, той светкавично се изправя сам.
Системата предлага и адаптивно променливо съпротивление спрямо скоростта. При маневриране на паркинг завъртането на волана изисква минимално усилие от един пръст. С увеличаване на скоростта хидравличното налягане в самоцентриращия механизъм се покачва, правейки волана изключително твърд и прецизен на магистралата, което предотвратява опасни резки движения.
Въпреки инженерния си гений, DIRAVI остана сравнимо непопулярна екстра, монтирана предимно в модели като Citroën SM, CX и високооборудваните версии на XM. Причината бе прекалено високата цена за производство, сложността на поддръжката и фактът, че усещането зад волана изискваше напълно нов стил на шофиране. Незапознатите шофьори често намираха реакцията за прекалено директна – от крайно ляво до крайно дясно бяха необходими едва два пълни оборота.
Днес, когато автомобилният свят бавно преминава към електронни системи за управление без механичен контакт, концепцията на DIRAVI най-после получава своето историческо признание. Тя остава доказателство за времето, в което автомобилните инженери не се страхуваха да пренаписват законите на физиката и да създават решения, изпреварили епохата си.
