Защо съвременният волан загуби истинската връзка с пътя

Всеки, който е сядал зад волана на спортен автомобил от края на миналия век, помни онова специфично, почти механично усещане в дланите. Воланът олекваше леко при преминаване през локва, пулсираше при промяна в настилката и ясно съобщаваше кога предните гуми започват да губят сцепление. Днес тази непосредствена комуникация между предния мост и водача е почти напълно изчезнала, заменена от синтетично, макар и изключително прецизно управление.

Причината за тази трансформация се крие в пълната смяна на технологичното поколение. Класическото хидравлично усилване разчиташе на помпа, задвижвана постоянно от ремъка на двигателя, която поддържаше циркулация на флуид под високо налягане. Тази система осигуряваше естествена обратна връзка, тъй като силите от пътя се предаваха обратно по механичен път през хидравличното масло прямо към ръцете на шофьора. Конструкцията обаче имаше един сериозен недостатък – отнемаше от мощността на агрегата дори когато автомобилът се движеше направо.

С появата на строгите екологични норми производителите масово преминаха към електрически усилватели (EPS). При тях хидравличната помпа, маркучите и течността бяха заменени от компактен електромотор, монтиран върху кормилната колона или рейката. Тази промяна незабавно намали разхода на гориво и премахна риска от течове. Освен това електрическото серво отвори вратата за съвременните системи за безопасност – без него поддържането на лентата, автоматичното паркиране и автономното управление щяха да бъдат абсолютно невъзможни.

Цената на този технологичен скок обаче бе платена от любителите на динамичното шофиране. Тъй като компютърът филтрира вибрациите и самостоятелно изчислява какво оказване на съпротивление да подаде, усещането за пътната настилка често се струва изкуствено. Днес автомобилните инженери отделят хиляди часове в програмиране на сложни алгоритми, които да "симулират" обратно усещане, опитвайки се да върнат онова естествено удоволствие, което някога се получаваше от чистата физика.