Плъг-ин хибридите: Защо PHEV са толкова недоразбрани?

Всички животни са равни, както казваше Оруел, но някои са по-равни от останалите. В голямото хибридно семейство ролята на висша класа се пада на плъг-ин хибридите. 

Плъг-ин хибридите, или PHEV, са системи, в които бензиновият двигател се подпомага от минимум два електромотора и от достатъчно голяма високоволтова батерия, така че тези коли да се движат само на ток не от време на време и за кратко, а десетки и даже стотици километри. Точно 100 км в случая с Renault Rafale. 
  
     
Вижте ВИДЕО от епизода за плъг-ин хибридите:
 
  
      
Плъг-ин хибридите съчетават най-доброто и от двата свята. Те ви дават шанса да имате чист електромобил в града, стига да имате възможността и волята да го зареждате често. Но в същото време ви дават свободата, която все още само бензиновият двигател с голям резервоар може да даде. 

Два автомобила в едно - но и цената е като за два

Да си купиш плъг-ин хибрид означава на практика да получиш два автомобила в едно. Единственият минус е, че трябва и да платиш като за два автомобила. 
С относителното поевтиняване на чистите електромобили напоследък, тъкмо PHEV се оказва най-скъпото задвижване на пазара. И неслучайно повечето компании го запазват за своите флагмански модели, какъвто е Rafale за Renault. 
 
    

  
       
Хибридите с външно зареждане съвсем не са новост - първият масов такъв модел бе Chevrolet Volt, още през 2010 - но все още са объркващи за повечето хора, които не винаги ги различават от самозареждащите се пълни хибриди. Основната разлика се съдържа в името - PLUG-in идва от американската дума за щепсел. Volt работеше основно като сериен хибрид - почти винаги се задвижваше само от електромотора, а бензиновият двигател служеше за дозареждане на батерията на по-дълъг пъг. 

Днешните плъг-ин хибриди обаче възприеха паралелния подход на Тоyota и предлагат доста повече гъвкавост и възможности. В случая с Renault това става чрез така наречената многорежимна трансмисия, за която поговорихме детайлно в предишния епизод.
  
   

  
     
Три основни режима на движение

Бутонът EV Mode, който се намира удобно под дясната ви ръка, ви осигурява контрол върху трите режима на движение: изцяло електрически, при който ДВГ не се включва; хибриден режим, при който компютърът на автомобила преценява кога от какво задвижване има нужда, и как да ги комбинира; и накрая режим E-Save, който пести батерията и ви осигурява електрически резерв за някакъв по-късен етап от пътуването. Примерно ако се озовете в град, който не позволява двигатели с вътрешно горене. 
  
    

  
       
В добавка към това Renault ви предлага няколко полезни инструмента, помагащи за ограничаване на разхода. На таблото през цялото време виждате какъв е ефектът от боравенето ви с газта - дали зареждате батерията, дали карате икономично или изразходвате излишно и бензин, и заряд. В съседство има едно дигитално листо, което става по-голямо и по-зелено, ако шофирате с предвиждане - тоест преценявате ситуацията на пътя и избягвате излишните ускорения и спирания. 
         
Три електрически и един бензинов мотор

За разлика от пълните хибриди, тук Renault може да си позволи да използва двигател с по-малък работен обем по простата причина, че му помагат не един, и не два, а цели три електромотора. Първият, със 70 коня мощност, е на предната ос. Вторият, със 136 коня, е на задната. Накрая идва електрическият стартер-генератор, който при нужда може да добави още 34 коня. Общата мощност на тази система е 300 конски сили.
  
    

  
      
Самият бензинов двигател е с турбокомпресор и развива тук 150 коня - с 20 повече, отколкото при пълния хибрид Rafale. 

Задвижване на четирите колела

Допълнителен и много важен плюс от електромотора на задната ос е, че той ви осигурява пълноценно 4х4. Не че тази машина е оптималната за атакуване на планини или блата, но все пак ви позволява спокойно ходене на риболов например. 
  
    

  
      
Друга компенсация за високата цена на плъг-ин хибридите е, че те ви дават забележителна динамика. Неслучайно даже класически performance модели като BMW M5 или Mercedes S63 AMG вече са PHEV.
    
 

Този Rafale няма чак такива спортни амбиции, но все пак ускорява от 0 до 100 км/ч за 6.4 секунди, което в доброто старо време на чисто бензиновата ера беше по силите на рали икони като Lancia Delta Integrale или Audi Quattro. 

Светкавичното достигане на максималния въртящ момент от електромоторите означава  изключително лесни изпреварвания в реалния живот. Така наречената еластичност, тоест ускорение от 50 до 80 километра в час, отнема само 2.2 секунди, почти двойно по-бързо от мекия хибрид на Austral например. 

Откъде дойде лошата слава на PHEV?

Разбира се, ако честичко използвате тази еластичност, надали ще видите обещавания от производителя среден разход между 1.7 и 2.0 литра на 100 километра. 
   
    

  
       
В последните години несъмнено сте попадали на множество заглавия  - и ние сме ги писали в Аutomedia.bg - за поредното изследване, доказващо, че плъг-ин хибридите най-много мамят за реалния си разход.

Вината за това обаче не е на технологията. Вината, както често се случва в живота, е на данъчните чиновници.

В повечето европейски страни плъг-ин хибридите бяха субсидирани от правителствата почти наравно с електромобилите. Което накара много хора да си ги купят не защото подхождат на начина им на живот, а заради изгодата и щедрите данъчни отстъпки. После се оказа, че в страни като Нидерландия почти никой от собствениците не зарежда батерията. А без това плъг-ин хибридът е просто един много по-тежък и неефективен бензинов автомобил. 
  
    
 
 
     
Големият въпрос: Колко харчат плъг-ин хибридите наистина?

Вероятно за добро, България никога не въведе подобни субсидии, поради което и пазарът у нас се развива по далеч по-естествен път. И PHEV се купуват най-вече от хора, които извличат пълната полза от тях. Което при Rafale означава най-вече едно: да зареждат редовно 22-киловатчасовата батерия. 

Ако го правите, спокойно можете да смъкнете цената за 100 километра преход до около 4 евро и половина - при 9 евро за пълен хибрид с такива размери или 13-14 евро за чисто бензинов автомобил. 

За целите на експеримента, от сутринта караме в режим E-Save - извънградско, около стотина километра. Средният ни разход бе 6.2 литра на сто, което в този режим ни изглежда много добър показател. 

След това минахме в хибриден режим и занулихме показанията. На влизане в София резултатът бе среден разход от 1.9 литра на сто - плюс, естествено, 15 киловатчаса електричество. 
  
    

  
     
Това доказва колко ефективен може да бъде такъв хибрид, ако батерията участва редовно в уравнението. Естествено, нещата се променят на дълъг път - след първите около 150 километра, батерията вече не играе същата роля и разходът постепенно започва да расте до постигнатите от нас над 6 на сто. Което също не е чак толкова зле. 

На финала: за кого е подходящ един плъг-ин хибрид? Идеалният клиент за тази технология е човек, който се движи основно в града, но и честичко излиза извън него. И който - най-важното условие - има гараж. Плъг-ин хибридът е чудесна, ефективна, приятна технология. Но само когато се използва пълноценно.