Как работи новата ръчна скоростна кутия на Ferrari

Ferrari представи специална версия на купето 12Cilindri, наречена Manuale, която отбелязва завръщането на механичната скоростна кутия в гамата на марката за първи път от последните 14 години. Автомобилът ще бъде произведен в тираж от 1499 бройки, всяка на цена от 590 000 евро, което е 1,5 по-скъпо от стандартната модификация с роботизирана скоростна кутия.

Ако трябва да бъдем точни, това Ferrari няма ръчна скоростна кутия, каквато хората са свикнали да виждат, а разчита на нещо много по-сложно. Системата се нарича Manual by-wire и е разработена изцяло в Маранело, като при нея лостът и педалът на съединителя са на познатите си места, но шофьорът не работи с тях механично. Вместо това натискането на педала и смяната на предавките се преобразуват в електронни сигнали и те от от своя страна контролират  осемстепенния DCT, който вече е монтиран на стандартния модел.

За тези, които не знаят, DCT е автоматизирана скоростна кутия с двоен съединител - същият тип, който се намира на повечето спортни автомобили на високо ниво на пазара в наши дни. Двигателят и трансмисията не се променят, като под капака е разположен атмосферен 6,5-литров V12 и 830 к.с., който се развърта до 9500 об/мин.

Това, което се променя, е в ръцете и краката на шофьора, както и в самия автомобил. Педалът изисква физическа сила от 10-15 кг за натискане и е оборудван с сензор за позиция, така че при неправилно управление водачът може да предизвика спиране на двигателя. Конструкцията на самото устройство елиминира риска от случайно превишаване на максималната скорост при погрешно превключване на по-ниска предавка.

За преминаване на ръчен режим е достатъчно да се натисне педала на съединителя при шофиране с скорости до 100 км/ч. Тъй като фалшивите механика е проектирана само за 6 предавки, за постигане на максимална скорост (т.е. използването на седма и осма), суперколата трябва да премине на автоматичен режим.

Инженерите в Маранело са се погрижили и да преодолеят ефекта на „пружинирането“ на педала на съединителя. Решението в случая е пасивен механизъм, съставен от пружина за предварително натоварване, камера и валяк, който възпроизвежда кривата на съпротивление, характерна за традиционния механичен съединител. Това е прогресивно усещане за натоварване, което расте и след това изчезва, докато шофьорът повдига крака си.

Системата реагира без забавяне, защото пасивният механичен компонент изгражда натоварването физически, докато сензорът управлява синхронизацията с двигателя и трансмисията. На практика поведението е като на класическа скоростна кутия, каквато е и основата цел на Ferrari с пускането на подобен автомобил.