Всеки шофьор е изпитвал онова специфично бучене, което изпълва купето по време на път. Оказва се, че основният виновник за този фон е архитектурата на самата гума. Колкото по-масивни са блоковете на протектора и колкото по-дълбоки са дренажните канали, толкова по-интензивни стават вибрациите при срещата на каучука с асфалта.

Модерните брандове хвърлят огромни ресурси, за да балансират между перфектното сцепление и акустичния комфорт. Това се постига чрез прецизно, асиметрично разположение на протекторните елементи и внедряването на иновативни материали, които буквално поглъщат резонансните честоти.
Звуковият профил обаче е тясно свързан и с налягането в колелата. Едно пренапомпано колело започва да „пее“ значително по-силно. Извън дразнещия звук, това крие и сериозен риск от внезапна експлозия при силно натоварване или удар в дупка, което директно застрашава сигурността на пътя. Освен това пренапомпването намалява контактната площ на гумата с пътя.
Климатичните условия също диктуват нивата на шум. Всяка смес работи оптимално в температурния диапазон, за който е конструирана. Летният каучук запазва своята еластичност и остава тих в топлите месеци, но щом термометрите паднат, структурата се втвърдява и започва да шуми осезаемо повече и обратното.
Мнозина се сблъскват и с интересния феномен, при който чисто новите гуми изглеждат по-шумни от износения комплект, с който автомобилът е бил досега. Парадоксът се дължи просто на максималната дълбочина на протектора от около 8 мм при новите продукти, която създава по-голямо въздушно съпротивление. В крайна сметка усещането за тишина остава субективно и зависи до голяма степен от фабричната шумоизолация на самото превозно средство.
