Кризата във VW може да струва главата на шефа

Главният изпълнителен директор на VW Group – Оливер Блуме, застана начело на концерна през 2022, когато предшественикът му Херберт Дийс си тръгна заради разногласия с Надзорния съвет и със синдикатите. Блуме дойде от Porsche, където постигна сериозни резултати и изведе марката на печалба, но не успява да се справи с проблемите в групата. И това вероятно ще има сериозни последици.

Планът на Блуме за излизане на VW от кризата е радикален – съкращение на 100 000 работници от цял свят и затваряне на четири завода. Три от тях – в Хановер, Цвикау и Емден са на марката Volkswagen, плюс един на Audi – в Некарсулм. Само в тези четири обекта работят 45 000 души, като това е най-голямото преструктуриране в 89-годишната история на групата.

В края на 2024 година Volkswagen вече беше постигнал споразумение със синдикатите за намаляване на 50 000 работни места в Германия до 2030 и съкращаване на производствения капацитет с 500 000 единици. Новият план почти удвоява тези показатели. В същото време още през 2023 концернът съкрати 28 000 работни места, но това не даде никакъв резултат, тъй като нетната печалба спадна с цели 44%, тоест близо наполовина.

От друга страна, дивидентът, разпределен сред акционерите, е намалял само със с 17%, което поражда сериозни противоречия. И реалният коефициент на изплащане е с около 38%, което е с цели 8 пункта над минималния референтен праг, определен от компанията. С други думи – въпреки, че е застрашен от изчезване, производителят изплаща повече от това, което изискват вътрешните правила.

Самият Блуме е получил 10,35 млн евро през 2024, което е с 5,4% повече от предходната година, като тази сума включва и възнаграждението му от Volkswagen и Porsche, където също беше главен изпълнителен директор до миналата есен. Така се получава парадокс – повече пари за него и по-малко служители във фабриките.

Шефът на VW ясно посочва големия проблем на концерна – негова структура. Това е огромна организация с пластове вицепрезидентства, бордове и комитети, които умножават бюрокрацията, без да добавят стойност. И на фона на всички планове за съкращения тя остава непокътната – никой от висшето ръководство не е намалил заплатата си.

Има и още един въпрос, на който никой в ръководството не е отговорил ясно: къде ще се произвеждат моделите от заводите, които ще бъдат затворени. Цвикау и Емден са обекти, ориентирани към електрически превозни средства. Затварянето на Брюксел струваше на Audi много пари и ще продължи да му струва, докато стои празен. А модели като CUPRA Born, Audi Q4 e-tron, ID.Buzz, Caravelle, Multivan, California и Transporter в техните електрически варианти се нуждаят от производствени линии.

Блуме вярва, че уволнението на 100 000 работници и затварянето на тези четири фабрики ще върне групата Volkswagen на пътя към печалба, но повечето експерти са категорични, че той греши. А обвиненията срещу китайската конкуренция се оказват несъстоятелни, тъй като концернът трупаше дефицити с години, без да бъде принуждаван да го прави. Пример е подразделението за софтуер CARIAD, което струваше милиарди на германския концерн и накрая се оказа пълен провал.

Надзорният съвет на концерна свика заседание за 9 юли, на което планът, предложен от Блуме, ще бъде обсъждан, за да се вземе решение. Синдикатът IG Metall и работническият съвет вече обявиха, че ще се борят с всички налични средства против него. Те са категорични, че големият проблем е в ръководството, което диагностицира едно и също заболяване вече три години, без да може да го излекува, но в същото време запазва привилегиите си.

Синдикатите твърдо искат Блуме да бъде отстранен. Същото е желанието и на две от марките в концерна – Audi и Porsche, които настояват за по-голяма независимост, тъй като именно то осигуряват голяма част от приходите и печалбата. Остава да се види дали изпълнителният директор ще получи подкрепата на ръководството или ще трябва да си отиде.